Page 12 - kraiste
P. 12
тите ритли в Искърския пролом. Тук са изворите Агапе, Хайдушки,
Студения, Скакавица, Шегава и др.
Една от многото природни красоти е Скакавишкият водопад.
Височината на водния му пад е 70 м и е трети по височина в страната.
Билото на планината в миналото е било осеяно с бистри езера, пъл
ни с пъстърва, а край тях по тучните поляни многобройни овчи стада.
Снагата на планината е много богата на карст, варовик и руди, като
западният склон се прорязва от дълбоки суходолия. По красотата
проф. Конст. Иречек сравнява Земенския пролом с прохода на
Залцбургските Алпи, който е обект на световен туризъм. В минали
те векове в Земенския пролом е съществувал българският град
Землън, който е бил свидетел на възход и трагедия на род и родина.
В подножията на северната и западната част от Земенската планина
са селата Пещера, Враня стена, Калотинци, Добри дол, Сушица,
Злогош, а в източната - Полска Скакавица. Южните планински скло
нове достигат до реката Драговищица, където са разположени села
та Полетинци и Брест.
Продължение на Земенската планина е Чудинската планина с
най-висок връх Арамлия /1494 м/. Планината се издига между ре
ките Драговищица от север, Бистрица от юг, Бранковска река от
запад и Кюстендилската котловина от изток. Изградена е от мета-
морфни скали, бедна на подземни води. Краищенски села в подно
жието на планината са Чудинци и Режинци.
Най-личната и величествена планина в Краище се възприема
Църноок, която се възвишава като огромна купа сено, сега в
Югославия. Летописецът на Краище, проф. Йордан Захариев, я опис
ва така: „За да се обхванат добре формите и посоките на тукашните
планини, най-удобно е да се наблюдават от връх Църноок, най-
личния в Краище. Цялата Босилеградска околия, Кюстендилска, се
вижда оттук като на длан. Гледано от това място Краище, представ
лява един лабиринт от голи върхове, проточени гребени, хаотично
пръснати дялове и тесни клисури и нито една по-голяма равнинка.
Хоризонтите, които се откриват пред очите ни, граничат на изток с
Витоша, на югозапад с Рила, на юг с Пирин, на запад с Църна гора и
Шар планина, които добре се очертават само в ясно, без омара ден, на
северозапад с гребена Уши, на север с Големи Стрежер, а на северо
запад с трънските планини, от които най-много личи купенът Руй.“
Може да се каже, че от този връх се вижда по-голямата част от цен
търа на Балканския полуостров. Връх Църноок е висок 1874 м.
9

