Page 11 - kraiste

ПЛАНИНИ, РЕКИ И КОТЛОВИНИ

Няма друго място на нашата планета, наречена Земя, в което

на такова пространство, каквото заема Краище, да са струпани тол­
кова много планини, различаващи се една от друга по форма,
растителност, криейки в недрата си злато, сребро, олово, мед,
желязо, с извори на студена и вкусна вода. Разнообразието на пла­

нините определя красотите на този земен рай. Граничната държав­
на бразда, наложена от Ньойския мирен договор след Първата све­
товна война, остави в Сърбия голяма част от планините и реките.

Затова няма турист, изследовател географ, да е посетил всичките
планини, да се е изкачил на техните върхове, от които се откриват
омайни гледки надлъж и шир.
Ще минат години, човешкият ум ще осъзнае вредите от дър­

жавните граници, които разделят хората, а така също и злините на
робството и насилието, срама от заграбването на чужди земи, и хо­
рата ще заживеят волно и свободно като птиците. Ако дотогава в

Краище не връхлети комерческата цивилизация за обогатяване на
шепа капиталисти, ако се запази природата, то този сега забравен
край ще се превърне в огромен завод за здраве, една световна мечта
за туристи и природолюбители. Още през XIX в. световноизвест­

ният чешки учен проф. Константин Иречек, след като посети Краище,
го сравни с прочутите европейски Алпи.
Краищенските планини, реки, котловини не са проучени и

изследвани, не са описани в научни и туристически трудове. Тъй
като планините са много, ще споменем само по-известните от тях,
като някои се опитват да ги причислят към други географски области,

за да бъдат заличени от българската историческа памет.
Най-източната планина, проточила се по течението на река
Струма, е Земенската планина с дължина 19 км и ширина 9 км. С

най-висок връх Тичак /1295 м/, извишен над с. Добри дол, следван
от Силни връх, Гламен, Бандера, Алаойда, Черенец, Полетински
камък, Рамна шума и други. Източните склонове се мият от води на

река Струма, пробили през хилядолетията на вековете скалите, за
да оформят красивия Земенски пролом. Той е дълъг 22 км, по които
преминава железопътната линия София-Земен-Кюстендил. В него

се срещат фрагменти, които напомнят за прочутите Белоградчишки
скали, за величествените красоти на Ждрелото на река Ерма, за скал­

ните пирамиди в долината на река Арда при г. Кърджали и зъбрис-

8