Page 100 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

возването му от Свищовското пристанище предизвиква полемика между
немския и българския щаб. В един момент в Кюстендил се оказват само 8о
души, а по-голямата част изчаква на котва в Дунав. Няколкократно в края
на януари 1915 г. ген. Фалкенхайн поставя проблема с транспортирането. То
се забавя поради натовареността на железниците.22
Междувременно на К. Жостов се налага да продължи с приемането на
фигури от политическия елит. Така с редица искания в Кюстендил присти­
га народният представител Алтимирски. Той проявява желание за разви­
ване на търговска дейност в Неготин, лобира за определени назначения,
като се изказва против някои вече направени. Партизанският му подход
проличава с ходатайства за освобождаване в отпуск на конкретни лица и
осигуряване на турски търговец да бъде допуснат до извършване на сделки
в Македония. Ген. К. Жостов се противопоставя категорично: „Не ги удо­
влетворих“. Краят на месеца е белязан още от пристигането в Кюстендил
на художника Вилхелм Виктор Франц, който е натоварен от австрийския
военен музей да нарисува портрет на началника на щаба.
По същото време българските войски завземат Елбасан. Конфликтът с
Двуединната монархия навлиза в сериозна фаза. От тях се поставят усло­
вия за оттегляне от последния град, както от Дяково и от редица пунктове

в Косово. От Виена се позовават на разграничителната линия, залегнала в
тайната спогодба от 24 август 1915 г. Българската страна държи на терито­
риите, завоювани с оръжие. Ген. К. Жостов се разпорежда нищо да не бъде
отстъпвано. Още повече се нагнетява напрежението, защото главнокоманд­
ващият се намира по същото време във Виена. Комуникацията между него
и началника на ЩДА не е на необходимата висота. И двамата се оплакват
от лоша ориентация. Така до К. Жостов чрез австрийски източници достига
новината за съгласието на Н. Жеков Елбасан да им бъде отстъпен. Начални­
кът на щаба реагира бурно, като сипе обвинения за отстъпчивостта на своя
пряк шеф. Отношенията между двамата охладняват и след завръщането си
главнокомандващия отбягва да контактува често с К. Жостов.23
Невярна се оказва склонността към компромис на Н. Жеков. Напротив,
той се противопоставя категорично. Твърдостта му проличава от разговор
с пристигналия на 17 февруари 1916 г. в Кюстендил австроунгарски военен
аташе. „Донасям за сведение на Ваше Величество, че беше при мене пол­
ковник Лакса, за да настоява отново да оттеглим войските и администра­
тивните власти от Прищина, Призрен, Дяково, Елбасан и даже от Качаник.
Възразих му с тон енергичен и недвусмислен, че неуместни и безплодни са
постъпките му и че не само не ще оттеглим войските оттам, но ще пратя още,
ако стане нужда; преждевременно и безосновно е да се насочат ограничения
на нашите права по силата на съюзния договор; не нашите, а австрийските
войски трябва да се оттеглят от завладените с нашето оръжие места; съюз­
ните правителства и Главни квартири не са вземали общо решение по този
въпрос и никой не е признал правото на австроунгарското правителство да
тълкува договора в своя полза и в наша вреда, толкова повече, че за победа­

98