Page 95 - kustendil_stolica
P. 95
Втора глава • Война на два фронта
ниметрична телеграфна станция, 12-а армейска телефонна команда, 42-ра
телеграфна безжична станция, контролна безжична станция. Съюзниците
не само пристигат. Заминават си войници от 6-и пионерен батальон и други
подразделения.6
Стремежът за пълно изолиране на началника на ЩДА среща обектив
ни трудности. Самият ген. К. Жостов установява, че няма никакви пробле
ми с фелдмаршал Макензен, породени от недобре преведената телеграма.
Кръгът се затваря около интригите на полк. П. Ганчев и злопаметността
на монарха. Те двамата се оказват най-последователните му противници.
Особено първият, който недоволства от присъствието на българския начал
ник-щаб на срещата във Велика плана, състояла се на 21 декември 1915 г. На
нея пристигат ген. Фалкенхайн, придружен от няколко висши германски
офицери, а от българска страна цар Фердинанд, княз Борис, ген. Н. Жеков
и споменатите К. Жостов и П. Ганчев. Разговорите се въртят около подно
вяване на настъплението вече на гръцка територия. Ситуацията се про
меня не само от сериозното укрепване на съглашенците около Солун, но
и от пренасочването натам на част от войниците, напуснали окончателно
Галиполи. Между другото, в частен разговор царят пак споделя с главно
командващия своите терзания. Те се въртят около фабриканта Симоне от
Кюстендил и недопускането на някакъв католически монах в града.7 Дока-
то факторите умуват за предприемане на офанзива към Солун, командирът
на англо-френския корпус не бездейства. По негова заповед секретарят на
българското генерално консулство в града Константин Настев е екстерни-
ран и предаден на швейцарските власти в Женева. След повече от месец
митарства последният е приет на действителна военна служба и назначен
за помощник-началник на разузнавателната секция на 1-ва армия.8
В края на последния месец от годината и главнокомандващият, и на
чалникът на ЩДА отново са в Кюстендил. На 29 декември ген. К. Жостов
успява да направи една разходка по дефилето на р. Елешница през с. Че-
тирци. Същия следобед приема лидера на освободителното движение Т.
Александров. Последният между многото сведения го информира надлеж
но за предприети действия от Министерския съвет - предвиденият таен
кредит за Главната квартира в размер от 500 000 лв. да не се отпуска. Жо
стов подозира за рестриктивната мярка дългата ръка на тайната полиция,
безобразията на която могат да се разкрият. Напрежението остава високо,
за което свидетелства работната обстановка дори при посрещането на но
вата година.
На 1 януари 1916 г. през нощта цар Фердинанд заедно със синовете си
князете Борис и Кирил пристига в Кюстендил. Визитата им по думите на
окръжния управител Вл. Караманов отново е „строго инкогнито“.9 Недово
лен от посещението за пореден път остава ген. К. Жостов. Новогодишната
атмосфера е помрачена. „Царят пак дойде - за да ме наругае, че не съм дал
открит лист на Мюленц - пратен му е, но той не го дочакал - и че съм имал
неприятности с германците, че съм им правил пречки и пр.“ - чува вербал
93

