Page 98 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

нът и седем околии от новите земи, за които отговаря комитетът. Опитът на
общинския кмет да реши проблема с телеграми и на место в столицата удря
на камък. „Населението вече буквално гладува и пристигналият вагон ръж
преди 2-3 дни биде просто разграбен и откупен насила от населението, без
разлика от съсловие, защото липсата на храна е обхванала всички съсло­
вия: заможни, средни и бедни - търговци, чиновници, учители, занаятчии
и др. Днес населението се трупа над един вагон царевица и продажбата се
извършва под силен натиск на гладующите, които не могат да се спрат нито
от стражари, нито от поставените войници“ - с оплакване до началника на
ЩДА се обръща той. Реквизирането на мелниците пречи за смилане на зър­
ното и за производството на необходимото брашно. Първоначално количе­
ството за урегулиране на прехраната се изчислява на 20 вагона, а впослед­
ствие всяка седмица по з с пшеница, 5 ръж и 5 царевица. Своевременно от
щаба са наредени бързи мерки за доставката на необходимите припаси.15
Глад не се търпи много. Той има взривоопасни възможности.
Друга категорична заповед е издадена срещу безразборната сеч на дър­
вета. От Министерството на земеделието и държавните имоти сигнализират
за масово унищожаване на горски насаждения в Дупнишко. Друг рецидив е
чупенето на върховете на иглолистните растения в Кюстендилско за напра­

вата на цигарлъци от войниците, охарактеризирана като „прищевка с нищо
неоправдана“. Това увреждане се оказва фатално за развитието на цялото
дърво.16 Пушенето заема сериозно място в живота на войника. Като награ­
да за освобождението на Македония от съединените тютюневи фабрики в
Пловдив подаряват за армията 300 ооо пакети тютюн и 500 ооо папироса,
а за ген. Н. Жеков и за Главната квартира е изпратен колет от ю ооо папи­
роса.17 Предприемачите правят своя патриотичен жест, а цигарите се пушат
по-удобно с цигарета. И без тях този артикул е необходим и жертва на лип­
сата му стават върховете на иглолистните дървета в Кюстендилско.
По върховете на военното командване жертва не е дадена. Срещите,
проведени в Ниш и по-сетне в София, завършват в полза на ген. К. Жостов.
Остават само съмненията му в интригите на полк. П. Ганчев. В столицата е
сред приетите в двореца по повод удостояването на царя с фелдмаршалско
звание. Заедно с останалите генерали е задържан за обяда. Ген. Н. Жеков е
награден с орден „За храброст“ втора степен, а за К. Жостов също е решено,
но връчването е оставено за след известно време. „Всички добре разположе­
ни“ - констатира началникът на щаба. Притесняват го единствено интри­
гите на полк. П. Ганчев. Завърнал се в Кюстендил, той поставя въпроса пред
пристигналия престолонаследник. „Ще помогне ли? Кой знае“ - реторично
си записва ген. К. Жостов.
Въртележката от срещи и решения се завърта. Ген. Петър Тантилов е
привикан в Главната квартира за подобряване на снабдяването. Даже глав­
нокомандващият дава съгласието си за неговата смяна и тази на ген. Радой
Сираков. Войниците и добитъкът гладуват. На проведената конференция
ген. П. Тантилов декларира твърдо решимостта си за подобряването на ра­

96