Page 307 - kustendil_stolica

Четвърта глава • По пътя на погрома

то от Царството като суверенна държава. Заплахата за тяхното съществува­
не те виждат в болшевишка Русия. Ген. Н. Жеков се застрахова, че не може
като военен да взема подобни решения, но изказва надежда българското
правителство да направи необходимите стъпки.
Привечер гостите са поканени на вилата, където им е поднесен чай.
Завърнали се на площада, финландците стават свидетели на манифеста­
цията, устроена от Добруджанския хор. При появата на ген. Ст. Тошев, а
сетне и на главнокомандващия се демонстрира „изблик на възторг и при­
знателност“. Затрогваща е симбиозата между освободители и освободени.
Л. Малеев пресъздава мнението на професорите: „Това, което по щастлива
случайност можахме да видим тази вечер в Кюстендил, ще остане един не­
забравим спомен за нас и същевременно една поука... Ние ще предадем на
нашия народ, че единението в името на общи интереси носи успех и на мал­
ките народи!“. Събитието завършва с общо хоро. След овациите делегатите
са поканени на вечеря, където са им представени старшите началници от
Главната квартира. Протоколните речи са разменени, като проф. Микола
благодари за оказания прием и подкрепа, а ген. Жеков пожелава „преус­
пяването на независима дееспособна Финландия“. На изпроводяк е демон­
стрирано приятелско отношение и от двете страни.12 Благословията, дадена

от главнокомандващия Българската действаща армия, изглежда попада на
място. Въпреки перипетиите Финландия не само получава независимост,
но показва завидни резултати в своето развитие. Кюстендил се оказва едно
от местата, където се изковава суверенитетът на новата държава.
Същия ден, но по план, в града се случват културни мероприятия. Во­
енният художник Борис Денев открива в сградата на ЩДА своя изложба с
около 100 картини, рисувани на Италианския фронт след австро-герман-
ската офанзива.13 Пак на 12 февруари гостува в Кюстендил Добруджански­
ят хор. След делегацията и творците идват на гости в Главната квартира.
Те са приети много добре от местното население. Програмата започва след
вечеря, когато хористите потеглят с факли, предвождани от музиката на 5-и
Дунавски полк. Скандират се лозунгите „Да живее България“ и „Да живее
Добруджа“. Пеят се песни, между които „Ние сме моми добруджанки“ и
„О, Добруджански край“. Емоционалните моменти следват един след друг.
Изблици на чувства и сълзи съпътстват появата на главнокомандващия,
придружаван от други офицери. Към тях с вълнуващи слова се обръщат
еникьоецът Петър Рашков и Юрдана Добрева. Към 21 часа започва „Доб­
руджанската седянка“. Представят се 14 различни етюда. Танцува се дори
валс. До късно през нощта продължава събитието, след което гостите се сбо­
гуват с главнокомандващия и останалите домакини.14 Този ден Л. Малеев
свидетелства за студено и ветровито време, но то едва ли може да провали
задушевната атмосфера, създадена между освободители и освободени. По­
следните за пореден път демонстрират своята благодарност. Този път не
към войската след наскоро спечелените победи в равна Добруджа, а пред
ръководителите им в Главната квартира. Умението на тамошните българи,

305