Page 308 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

обикновени селяни, да танцуват валс, впечатлява не само свидетеля на мяс­
то Ив. Калайджиев, но и адютанта Л. Малеев в Кюстендил.
Единението, демонстрирано повсеместно, едва ли може да трогне пра­
гматичните водачи на съюзниците и да видоизмени техните интереси.
Добруджа остава заложник в геополитическата игра. Новоназначеният ко­
мандващ на з-а армия ген. Г. Тодоров информира ген. Н. Жеков за продъл­
жаващите проблеми в областта. На тормоз са подложени участниците в на­
родния събор, проведен в Бабадаг. Активизира се пропагандата на турските
офицери сред местните мюсюлмани районът да получи автономен статут в
рамките на Османската империя. Германците пък агитират сред влашката
общност и обещават под никакъв предлог да няма обединение с Царството.
Командващият з-а армия изготвя и специално изложение до фелдмаршал
Макензен. То е съгласувано с Българската главна квартира, но отговорът ос­
тава да виси във въздуха. На 16 февруари ген. Г. Тодоров пристига на доклад
в Кюстендил. Той се проточва няколко часа. Проблемът с продоволствието
образно е описан от присъстващия Л. Малеев с поговорката, че войници­
те „водя газят, жадни ходят“. Отношението към българското население е
констатирано като преднамерено и провокативно. Ген. Жеков се опитва да
поуспокои своя подчинен, че той е единствен подходящ да се справи с по­

ложението. „Безсилен съм аз, пък се убедих, че също така са, дори повече
от мен, правителството и цар Фердинанд“ - пресъздава песимизма в думи­
те му неговият адютант. Главнокомандващият не споделя тезата всичките
злини да произлизат от некадърността на кабинета. Проблеми със съюз­
ните договори има, но така е и през 1912 -1913 г. Той се съгласява ген. Г.
Тодоров да се срещне с премиера.15
В разговори и редица документи ген. Н. Жеков анализира тактиката
за присъединяването на Добруджа към Царството. Той нарежда на българ­
ския представител в Букурещ ген. Тантилов да се въздържа от позиция пре­
ди инструкции, получени от Главната квартира. Главнокомандващият го
информира за проекта, в който Добруджа се отстъпва за съвместно владе­
ние на Четворния съюз. В писмо до В. Радославов предводителят на армия­
та предлага използването на възможността областта да стане съюзническа
придобивка, за да не се дразнят румънците, а чрез анекс да се гарантира
българската й принадлежност. В случай на категорична позиция от прави­
телството ген. Жеков приема нея да отстоява. Според него в столицата се
разпространяват слухове за компромисното му настроение и слаб интерес
по въпроса. „Напротив, навсякъде и всякога аз съм поддържал, във всички
преписки с нашите съюзници по този въпрос, че този български край тряб­
ва да принадлежи изцяло и изключително на България и то не до Светиге-
оргиевския ръкав, а до Киликйския ръкав“ - категоричен е главнокоманд­
ващият.16
Румънците се възползват от дрязгите между съюзниците и се опитват да
протакат. В средата на февруари е предизвикана промяна на кабинета в Яш.
Въпреки консолидираната позиция на София да се защитава присъединява­

306