Page 310 - kustendil_stolica
P. 310
Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война
Официален характер придобива освещаването на откритото на 15
февруари Кюстендилско окръжно сиропиталище.20 То е разположено в
постройките около храма „Св. Мина“. От началото на 1918 г. са събрани и
първите питомци. Своевременно са назначени две надзирателки, счетово
дител и лекар. Основна роля в дейността му играе Окръжният комитет за
сираците от войните, който се оглавява от окръжния управител Кр. Кара
гьозов. Попечителството пък е под контрола на председателя на Окръжната
постоянна комисия Н. Костов. Една година без един ден след учредяване
на институцията, или в неделя на 3 март 1918 г., когато се подписва дого
ворът за мир между Централните сили и Съветска Русия, сиропиталището
тържествено е осветено. От местния комитет за СГОП се отпускат определе
ни количества храни, дърва и газ. Изготвени са списъци за осигуряване на
продоволствието на питомците. Обущарите са натоварени с изработката на
6о чифта обувки. Държавните структури обръщат внимание и на издръж
ката на близкото старопиталище. Привличат се активисти и за създадено
то християнско дружество, като членската му маса надхвърля юо души. За
учредяването инициативата е на кюстендилските граждани, които събират
доброволни помощи.21
В Кюстендил е създадено и „Благотворително дружество за подпомага
не на нуждаещите се войници и войнишки семейства“. Вниманието му се
съсредоточава към икономически слабите бойци и близките им в рамките
на околията. За постигането на целта се предвижда морална, но и матери
ална подкрепа. Последната се състои в предоставянето на парични помо
щи, хранителни продукти, изораване на обработваемата земя, намирането
на работа на нуждаещите се в тила и снабдяването с дрехи, тютюн, книги на
войниците на фронта. Средствата се събират от месечен членски внос, до
броволни пожертвувания, даване на вечеринки и провеждане на лотарии.
Важно място заемат държавното субсидиране и съпричастността на срод
ните организации. Борбата със спекулата се води чрез събрания и писмена
агитация. Дейността се ръководи от управително тяло с председател Н. Шо
пов, подпредседатели подп. Андреев и Т. Балтаджиев, секретар X. Коста
динов, касиер Д. Дойчинов. Функционират съвещателно тяло и контролна
комисия. Според устава престава да съществува след края на войната.22
Църквата „Св. Мина“ се ползва с името не само на авторитетна религи
озна, но и на благотворителна институция. По традиция събира помощи,
а отделно отпуска средства за бедните семейства. Те се превеждат на об
щинската управа в Кюстендил и например за Рождество Христово на 1918 г.
сумата е в размер на по 200 лв. Спирачка в нейните начинания оказва не-
изплащането на наема за помещенията, в който се настанява Ординарче-
ският ескадрон. Повече от година и половина храмът не вижда нито лев.
Председателят на настоятелството протестира, но за решаване на пробле
ма трудно може да се говори.23 Девическата гимназия също продължава да
провежда благотворителни инициативи. От дадените три вечеринки събра
ните средства са разпределени за бедните войнишки семейства и за юнаци
308

