Page 310 - kustendil_stolica
P. 310

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война


                  Официален характер придобива освещаването на откритото на 15
             февруари Кюстендилско окръжно сиропиталище.20 То е разположено в
             постройките около храма „Св. Мина“. От началото на 1918 г. са събрани и
             първите питомци. Своевременно са назначени две надзирателки, счетово­
             дител и лекар. Основна роля в дейността му играе Окръжният комитет за
             сираците от войните, който се оглавява от окръжния управител Кр. Кара­
             гьозов. Попечителството пък е под контрола на председателя на Окръжната
             постоянна комисия Н. Костов. Една година без един ден след учредяване
             на институцията, или в неделя на 3 март 1918 г., когато се подписва дого­
             ворът за мир между Централните сили и Съветска Русия, сиропиталището
             тържествено е осветено. От местния комитет за СГОП се отпускат определе­
             ни количества храни, дърва и газ. Изготвени са списъци за осигуряване на
             продоволствието на питомците. Обущарите са натоварени с изработката на
             6о чифта обувки. Държавните структури обръщат внимание и на издръж­
             ката на близкото старопиталище. Привличат се активисти и за създадено­
             то християнско дружество, като членската му маса надхвърля юо души. За
             учредяването инициативата е на кюстендилските граждани, които събират
             доброволни помощи.21
                  В Кюстендил е създадено и „Благотворително дружество за подпомага­

             не на нуждаещите се войници и войнишки семейства“. Вниманието му се
             съсредоточава към икономически слабите бойци и близките им в рамките
             на околията. За постигането на целта се предвижда морална, но и матери­
             ална подкрепа. Последната се състои в предоставянето на парични помо­
             щи, хранителни продукти, изораване на обработваемата земя, намирането
             на работа на нуждаещите се в тила и снабдяването с дрехи, тютюн, книги на
             войниците на фронта. Средствата се събират от месечен членски внос, до­
             броволни пожертвувания, даване на вечеринки и провеждане на лотарии.
             Важно място заемат държавното субсидиране и съпричастността на срод­
             ните организации. Борбата със спекулата се води чрез събрания и писмена
             агитация. Дейността се ръководи от управително тяло с председател Н. Шо­
             пов, подпредседатели подп. Андреев и Т. Балтаджиев, секретар X. Коста­
             динов, касиер Д. Дойчинов. Функционират съвещателно тяло и контролна
             комисия. Според устава престава да съществува след края на войната.22
                  Църквата „Св. Мина“ се ползва с името не само на авторитетна религи­
             озна, но и на благотворителна институция. По традиция събира помощи,
             а отделно отпуска средства за бедните семейства. Те се превеждат на об­
             щинската управа в Кюстендил и например за Рождество Христово на 1918 г.
             сумата е в размер на по 200 лв. Спирачка в нейните начинания оказва не-
             изплащането на наема за помещенията, в който се настанява Ординарче-
             ският ескадрон. Повече от година и половина храмът не вижда нито лев.
             Председателят на настоятелството протестира, но за решаване на пробле­
             ма трудно може да се говори.23 Девическата гимназия също продължава да
             провежда благотворителни инициативи. От дадените три вечеринки събра­
             ните средства са разпределени за бедните войнишки семейства и за юнаци­

             308
   305   306   307   308   309   310   311   312   313   314   315