Page 329 - kustendil_stolica

Четвърта глава • По пътя на погрома

В обществото още преди кризата в либералната коалиция се появяват
слухове, че бъдещият кабинет ще се оглави от ген. Н. Жеков. Министър До­
бри Петков дори му предлага директно. Да сондира за реализирането на
подобна възможност, среща иска Хр. Славейков. Бившият домакин на глав­
нокомандващия е известен привърженик на Демократическата партия.
Ген. Н. Жеков отгатва за целта на мисията и привечер на 26 май изпраща
автомобил за госта. Разговорът е проведен във вилата. Старият политиче­
ски деятел е нетърпелив да чуе информацията от първо лице. Затова и въ­
просът му е директен. Главнокомандващият отговаря без заобикалки, че
няма да състави ново правителство. Той влиза в полемика с опонента си
възможно ли е генерал да оглави кабинет. Всеки защитава своята позиция
с наличните аргументи. Старият привърженик на конституционния режим
Хр. Славейков категорично стои на мнението премиерът да произлиза от
парламентарна сила. С оглед на извънредните обстоятелства висш военен
също може да заеме поста, е мнението на Н. Жеков. Последният по-ско-
ро теоретизира вместо сериозно да обмисля подобна възможност. Такива
са сведенията на адютанта Малеев.59 Слуховете се разпространяват бързо
и смущават политическите партизани, на които властта отново замирисва.

По първите признаци със сладкото бреме се очаква да бъдат натоварени
демократите на Ал. Малинов. Политическият спор не разстройва близостта
на ген. Н. Жеков и Хр. Славейков. През лятото въпреки колебанието, че не
е подходящо времето, първият заедно със съпругата си приема и става кум
на сватбата на една от дъщерите на втория.60
От германската легация, по традиция добре информирана, следят с
внимание случващото се в управляващите кръгове. Военният пълномощ­
ник полк, фон Масов докладва на върховното армейско ръководство в Спа.
Нестабилността на правителството се дължи основно на Добруджанския
въпрос. В. Радославов вижда задържането си на власт само при неговото
бързо разрешаване. Турските териториални претенции са посрещнати с
негодувание от войската, която е обхваната от опозиционна пропаганда.
Според Масов на царя е най-трудно да въздейства върху промяна именно
на настроението в армията. Снабдяването с продоволствие се възприема за
„критично“. Германският пълномощник сигнализира за непосредствена­
та заплаха: „Противоречието между Главното командване в Кюстендил и
правителството в София се изостри все повече и повече. Аз смятам генерал
Жеков за годен да способства за свалянето на правителството. Войската
стои твърдо зад него“.61 Пред главнокомандващия се очертава все повече
възможността за реванш след приемането на Правилника от март предход­
ната година. Добруджанският въпрос е непосредственият повод, а кризата
със стамболовистките министри удобният момент за нанасянето на удара.
Ситуацията на фронта, която не убягва на пълномощника, показва симпто­
ми на разложение.
Единствено по-позитивно, което се отчита в Кюстендилско, е нараства­
нето на площите с есенни и пролетни култури. „Най-сетне населението дой­

327