Page 325 - kustendil_stolica

Четвърта глава • По пътя на погрома

само че императорът не можа да изтрае до край: потърси ме с поглед и при­
кани да отида при него. После ние двамата трябваше да напуснем площада
и да потърсим съответното не много удобно за целта място в зданието на
Главната квартира. Когато се върнахме отново на площада, парадът вече
завършваше“. Адютантът по-сетне, с известна самокритичност, признава
пред прекия си началник за пропуска в програмата да се остави дори малко
време за естествени нужди.
С дефилирането приключва и най-важният момент от визитата. Гос­
тите са поканени на тържествен обяд, подреден в сградата на читалище
„Братство“. Ген. Жеков произнася приветствено слово, а императорът по
протокол му отговаря.47 Критичната Паспалеева представя очерталото се
противоречие: „Всички се разотидоха, призвани приветливо и нежно от
постния фасул и бодливо царевичния хлебец, за да освободят сияющите
височайши гости и да им напомнят за разкошния пир, приготовленията,
за който почнаха още преди арката да бъде застроена“.48 Градската мълва
поставя и конкретния гастрономически акцент. Ситият си е сит, а „гладната
кокошка - просо сънува“.
Към 16,30 часа, качени на автомобили, величествата със свитите си за­

минават за вилата на главнокомандващия. Подготовката за посрещането
и тук явно е по-продължителна. Госпожа Жекова си спомня: „Имаше голе­
ми приготовления, изчисти се всичко, боядиса се, градината беше чудесна,
градинарят много добър. Получихме цял камион с рози, лалета от царя и
имаше много редки растения. Аз подредих с мои български покривки хола,
килимчетата и пр.“. В Хисарлъка е подготвено кафе за гостите и малка из­
ненада. Съпругата на главнокомандващия продължава: „Тотко трябваше да
посрещне император Карл с букет и приветствие на немски език“. Самата тя
не може да присъства, понеже и императрица Зита остава в столицата. Ети­
кетът го изисква и затова изчаква в града в квартирата на Малееви. Адютан­
тът по-сетне донася приятната вест: „всичко минало отлично, че Тотко бил
„гетзепоГ, говорел и отговарял с всички титли на царя и краля и че мога да
се гордея с него, бил чудесно възпитан“.49
Кафето е сервирано в парка, съчетано с хубавата пролетна гледна на
кюстендилското поле и цъфтящите оградни планини. В тази обстановка
е поднесен и подаръкът, изработен от войниците на фронта за императо­
ра - полилей на стойка, а за императрицата - параван. В тях са вплетени
патрони, ръчни гранати, гилзи, запалки, шрапнели и чаши. „Ефектът от по­
даръците бе поразителен“ - спомня си изтънко наблюдаващият Л. Малеев.
Височайшият гост не бърза, явно обстановката му харесва. Пропуснат е ут­
върденият час на отпътуването, а строеният по пътя войскови шпалир и на­
родът чакат. Прищевките на коронованите особи трябва да се изпълняват.
От Хисарлъка автомобилите закарват свитите по обратния път към гарата.
Цветята и виковете „ура“ ги съпътстват. На триумфалната арка, този път с
поглед към гарата, се вижда ключовият лозунг - „Да живее съюза“. Влакът
отнася след последните сбогувания двамата монарси и придружаващите ги

323