Page 324 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

страни на булеварда множеството вика ура. Шпалир осигуряват ротите на
6-а допълняюща дружина. Зад войската от гарата до площада са наредени
мъжката гимназия, следвана от девическата, прогимназиите, питомците на
окръжното сиропиталище и основните школа. По маршрута е разположено
и градското население.44
В събитието е задължена да участва ученичката и бъдеща поетеса Веса
Караманова, по мъж Паспалеева. Тя не изпитва еуфорията на посрещани­
те, а критично наблюдава случващото се. Съсредоточава се върху формите,
звуците и мириса. Мъжете ухаят на нафталин от връхните си официални
дрехи, „може би неизваждани от сватбата или пък от коледа на коледа об­
личани и пак грижливо оставяни в ожидание за славни дни“. Тричасовото
чакане и нескритото любопитство е възнаградено. След оръдейните салюти
преминава колата на императора, последвана от „плеяда други, носещи на-
дутичките, по-скоро тлъстички членове на безконечната свита“.45
При триумфалната арка на Железния мост под надписа „добре дошли“
на особите е устроено гражданското посрещане. На мястото са събрани
общинските съветници, чиновници, директорите на училища, свещени­
чеството и по-първата ръка кюстендилци. Поздравени са от заместник-
кмета А. Кюлявков. Поднесени са им по традиция хляб и сол. Избрани

момичета даряват гостите със свежи букети. Едно от тях поздравява им­
ператора на немски език. Наблюдателният Малеев възкликва - „сега вече
те заприличаха на една голяма кошница цветя“. Адютантът пропуска един
конфузен епизод. Случаят отсъства и в някои последващи източници.
Една от девойките в букета си поставя къс от местния хляб и го подарява
на гостите с възгласа: „вижте какъв хляб яде народът“. Демонстрантка-
та се казва Люба Турковска и е възпитаничка на Висшия педагогически
курс.46 Документите мълчат за непосредствената реакция на особите от
явно манифестираното недоволство. По нищо не проличава помрачаване
на настроението им.
Кортежът продължава по булеварда и свива в двора на Главната квар­
тира. Тук е даден прием в кабинета на главнокомандващия и са представе­
ни старшите офицери. Преминава се към следващото действие. Двете особи
със свитите си излизат на площада, където са построени войсковите подраз­
деления. В карето под общото ръководство на подп. Кабакчиев, командир
на 5-и пехотен полк, са поставени не само депутацията и представителната
рота, но и четири роти от 13-а допълняюща дружина. Отстрани насъбрано­
то множество, предимно селяни с пъстри народни носии, акламира гостите.
Започва пиковата част от тържеството. Царят в ролята на домакин поясня­
ва защо именно тази част е удостоена с високата чест. Реката, която свърз­
ва двете съюзнически държави, е Дунав, а дунавци са храбри и достойни
бойци. Императорът приема шефството, обхожда представителната рота и
на български език произнася - „здравейте юнаци“. Всички се възхищават
от спретнатите войници и тяхната маршировка на площада. По време на
парада става ясно, че и Карл е човек. Л. Малеев с недомлъвки споделя: „...

322