Page 65 - kustendil_stolica
P. 65
Първа глава • Развяване на знамената
на и снаряжение на настъпващите български части. Другата възможност е
използването на кервани от коли, теглени от впрегатен добитък. Наличие
то на достатъчно подобни транспортни средства в държавата е предпостав
ка за съсредоточаването на необходимото количество на определени места.
Главното тилово управление приема вариант да се изградят депа по другата
жп линия, която води от столицата към границата с Македония. Такива са
открити на гарите Радомир, Кюстендил и Гюешево.
От цялата страна към тях са насочени конски и волски впрягове. Неред
ностите са забелязани още при мобилизирането. Колите не са оборудвани
според изискванията и много не притежават платнища. Не е предвиден фу
раж и животните пристигат гладни на посочените места. Коларите също не
са с необходимото облекло и снаряжение. Отделно са на различна възраст,
като дори има и деца. На депата също не е извършена сериозна организа
ция. Няма осигурен фураж и навеси за добитъка, както и храна и подслон
за хората. Опитът да се реквизира необходимото от Кюстендилски окръг,
се проваля, защото няма достатъчни количества. Първо, реколтата е слаба
и второ, преминалите войскови части също са снабдявани оттук. Въпреки
сигналите на Вл. Караманов още от началото на мобилизацията за доставка
на необходимите припаси, не е извлечена необходимата поука. Допълни
телно влошаването на метеорологичните условия, преваляването на сняг
и настъпилият силен студ усложняват обстановката. Оставени на открито и
без достатъчно храна, животните започват да измират. „Трябваше в тия дни
да бъде човек в Кюстендил, Радомир и гара Гюешево, за да види с очите си
грозната картина - що представляваха тия големи транспортни депа. Това
не бяха депа за жив и за най-сериозна работа добитък, а истински депа за
умирающ и мъртъв добитък, като че ли нарочно образувани, за да се умърт
ви, поради неразпоредителност и явната неспособност, десеткихилядният,
полезен и здрав добитък, събран само едва преди няколко дни от населе
нието из всичките краища на Царството. Всичките околности на депата,
както и всички пътища, водещи към тях, бяха осеяни от мършите на измре
лия хиляден добитък, които не с дни, а със седмици и месеци трябваше да се
заравят, за да не причинят от разлагането си епидемии между населението
и войската“ - спомня си Вл. Караманов. Проблемът се прехвърля от една
институция към друга. Мерки са взети едва през последния месец на 1915 г.,
като са построени дъсчени бараки в Кюстендил и по пътя Кадин мост-Царе-
во село. Основната заслуга за негативния резултат е на Главното тилово уп
равление и на началниците на транспортните депа. Фураж в други райони
на държавата има, но не е доставен своевременно в Кюстендилско. Самият
Караманов дава противоречиви оценки за броя на измрелия добитък, но
най-често срещаната цифра е в рамките на юоооо броя. По негово опре
деление е опропастено едно многомилионно народно богатство поради не-
предвидливост и неспособност. Дори с кожите на умрелите животни се из
вършват злоупотреби, като са подменяни с по-малки по обем.71 По същото
време в Кюстендил са констатирани случаи на болестта „шап“ по говедата.
63

