Page 68 - kustendil_stolica
P. 68

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война


             нието на гръцкия крал сигурно благотворно би подействало настъплението
             на българските и германските войски в Южна Македония. Отстъпки се оч­
             акват от София по отношение на Кавала, за сметка на гръцки за поречието
             на Места. Проблем е съзрян в лицето на ген. Жостов, „който като македонец
             е по-малко отстъпчив“ - според характеристиката на пълномощния минис­
             тър Георг фон Михаелес.81 Германецът се оказва добре запознат с разполо­
             жението в Българската главна квартира. Началникът на ЩДА изпада все
             повече в изолация поради своята твърда позиция, за сметка на по-сговор-
             чивите и компромисно настроени фактори. Все пак още е рано да се прогно­
             зира какъв ще бъде изходът от пазарлъците с хитроумните елини.
                  Немците правят опити да позагладят отношенията си с ген. К. Жостов.
             С такава цел в Кюстендил като представител на германския военен аташе
             фон Масов пристига майор Нигман. Българският началник-щаб настоява
             да запази под свой контрол командването на армията, към което се стремят
             вече не само немците, но и астроунгарците. Натискът е голям, а ген. Жостов
             остава все повече без подкрепа. Повод за нов конфликт е телеграма на во­
             енния министър ген. К. Найденов, в която се нарежда да се проведат търже­
             ства по повод победите. Между всичко изброено прави впечатление превзе­
             мането на Охрид, което все още не е станало, бягството на англо-френците,

             при положение, че те се оттеглят и съвместните действия със съюзниците, а
             техни части в Македония все още няма. Началникът на ЩДА коригира те­
             кста, но не може нищо да направи по отношение на вече проведените тър­
             жества. „В София на тях правели овации. За нас никой не се сеща. Български
             дивотии - ние все въздигаме чуждото“ - с горчивина забелязва Жостов.82
                  Той се разпорежда офицерите от Главната квартира да вземат участие
             в планирания от Кюстендилското общинско управление благодарствен мо­
             лебен в църквата „Св. Богородица“.83 За целта градът е украсен с български
             и съюзнически знамена. Дадена е гласност на събитието. На 24 ноември
             1915 г. при събирането на голямо множество граждани и военни в ю часа е
             отслужен молебен за победите на армията при Битоля, Дебър, Дяково, Ка-
             вадарци...84 С вечерен влак в града пристига двадесета германска телеграф­
             на рота.85
                  Същия ден е освободен Охрид и допуснатата грешка е поправена. Краят
             на месеца е особено динамичен и на фронта, и в Главната квартира. Во­
             дят се последните кървави боеве по долината на р. Вардар. На 29 ноември
             1915 г. българската армия влиза в Гевгели и Дойран. Двата града, харизани
             от правителството като обезщетение при присъединяването на гърците към
             Централните сили, са спасени. А и от Атина не дават знаци за предприема­
             не на подобна стъпка. Съглашенските войски се изтеглят зад границата, а
             на българските е заповядано да не я преминават, като започнат укрепване
             на позициите. На тази дата бойните действия приключват, като фактиче­
             ски Кралство Сърбия престава да съществува.86
                  В Кюстендил динамиката по нищо не отстъпва на фронтовата. Всеки
             ден се провеждат важни срещи и съвещания. За изглаждане на проблеми­

             66
   63   64   65   66   67   68   69   70   71   72   73