Page 69 - kustendil_stolica
P. 69
Първа глава • Развяване на знамената
те с немците при щаба на ген. Галвиц в Лесковац се изпраща като офицер
за поръчки полк. Константин Станчов.87 Ген. Жостов провежда надлежен
инструктаж, като му нарежда „да уравнява конфликта“ и да отстрани бру
талността на германците, които плячкосват коли, складове, къщи, малтре
тират местното население и разрушават телеграфните съобщения. Особено
настоятелни са исканията им за завземане на железопътната инфраструк
тура. На 28 ноември 1915 г. началникът на ЩДА свиква конференция с учас
тието на Сираков, Загорски, Морфов, Николов, Христов и Луков по този
ключов проблем. Същия ден пристигат да получат назначението си ген. Ва
сил Кутинчев като началник на Моравската военноинспекционна област и
ген. Рачо Петров като такъв на Македонската военноинспекционна област.
Междувременно ген. Жостов получава все повече сведения за плетенето на
интриги срещу него в столицата. Той е категоричен: „Ако щат да ме махат.
Тук имам само работа и отговорности - а връх това само неприятности. От
никого никаква благодарност. И министрите били против мене, включител
но Найденов. У нас, ако си честен и не изпълняваш прищевките на хората,
даже и най-незаконните, ще бъдеш хулен“. Малкото камъче, което обръща
колата, се явява една недобре преведена фраза от телеграма. Ген. Сава Са
вов свидетелства за подобна случка. Текстът на Жостов е преведен от полк.
Ив. Тантилов. В основата е практиката на германците да късат българските
телеграфни линии. Телеграмата е предадена от Тантилов на П. Ганчев, кой
то я занася на царя. Последният настоява Жостов да се извини, но начал
никът на ЩДА вместо да отиде в Ниш, го прави по телефона посредством
Тантилов. Макензен не приема извинението, понеже не се чувства обиден.
Царят остава на друго мнение. Той решава да си отмъсти на Жостов.88
Разчистването на сметките започва в деня на окончателното изтласква
не на съглашенците от Вардарска Македония - 29 ноември 1915 г. Към 18
часа в Кюстендил пристигат цар Фердинанд, премиерът Радославов, воен
ният министър Найденов и други официални лица. Според Вл. Караманов
те остават и на другия ден в града. Посещението става чрез „специален влак
и строго инкогнито“.89 Окръжният управител не дава никакви сведения за
целта на визитата. Това не е кой знае какъв голям проблем. Но в проведе
ните разговори не участва ген. К. Жостов. „Мене държат настрана. Никой не
дойде да ме види. Съвещанията продължават все без мене. Казах на Жеков,
че това е несъвместимо с моето положение. Ако нямам доверието му, аз с
удоволствие ще отида в строя; шикании не мога да понасям“ - с горчивина
си записва за случая българският началник-щаб. Според него компания
та освен споменатите фактори включва П. Ганчев и фон Масов. Особено
негативно е отношението му към първия: „Безподобно мазна и гадна лич
ност“. Германецът показва друг подход, като отива на среща при Жостов:
„Дойде при мене Масов. Говорихме по разни въпроси. Уж все се съгласява
с мене.“ Дълбокото си разочарование началникът на ЩДА не скрива нито
по отношение на германците, нито към Н. Жеков. Ген. С. Савов присъст
ва на събитията, като обвинява за тях самия монарх: „И така, най-важният
67

