Page 135 - kustendilski_okrag
P. 135
съществува само в Дупница, докато в Кюстендил и Ра
домир има важни проблеми — недостатъчна популяр
ност сред работническите и занаятчийските среди, сла
ба идейна подготовка на малцината социалдемократи,
недобра дисциплина (псотчитапе на членски внос и не
достатъчно разпространение на вестника и на партий
на литература) и др.121
Пред предстоящия партиен конгрес първата полови
на на 1904 г. е резултатна само за дуппичапи за укреп
ването на организацията им. Провеждат се идейни ди
скусии с тесните социалисти в присъствието па някои
видни дейци от София, като Г. Бакалов и др., на 1 май
учредяват общо работническо дружество Братство“,
превърнало се във важен опорен пункт на широкия
социализъм в Дупнишко.123 На проведения на 17. VII.
1904 г. конгрес единствено от Дупница са изпратени
двама делегати — А. Младжов и Л. Харнзанов,126 кои
то след завръщането си активизират организационна
та дейност на местните широки социалисти.
След конгреса с помощта на централното ръковод
ство на 12. IX. с. т. е сформирана и партийна органи
зация в Кюстендил със секретар Харалампи Констан
тинов.127 От следващата година се полагат грижи за
усъвършенствуване на агитационната работа в окръга.
3 Дупница се засилват позициите и работническото дру
жество чрез осъществяване на разнообразни мероприя
тия — повече сказки и публични събрания, образова
телни курсове, литературно-музикални вечери и др.
Чрез тези форми се разширява влиянието сред занаят
чийските среди, като според едно сведение през 1906 г.
30 занаятчийски работници стават симпатизанти на ши
рокия социализъм.128 В Кюстендил успешно се заздра
вяват връзките с обущарското и шивашкото сдруже-
н и е.129
Макар, че нарастват па 10—15 души — Ветров, Сто
ев, д-р Павлов, Георгиев, Коларов, Егълнички, Копле-
шов, Игнатиев и др.139, радомирските широки социали
ст не успяват да изградят своя организация. В една
специална статия по този въпрос те се опитват да
убеждават читателите и централното си ръководство,
че не е възможно да бъде създадена партийна органи
зация поради малобройността на местните работници.’31
137

