Page 135 - kustendilski_okrag
P. 135

съществува само в Дупница, докато в Кюстендил и Ра­

     домир има важни проблеми — недостатъчна популяр­
      ност сред работническите и занаятчийските среди, сла­
      ба идейна подготовка на малцината социалдемократи,
      недобра дисциплина (псотчитапе на членски внос и не­

     достатъчно разпространение на вестника и на партий­
      на литература) и др.121
            Пред предстоящия партиен конгрес първата полови­
      на на 1904 г. е резултатна само за дуппичапи за укреп­
      ването на организацията им. Провеждат се идейни ди­

      скусии с тесните социалисти в присъствието па някои
      видни дейци от София, като Г. Бакалов и др., на 1 май
      учредяват общо работническо дружество Братство“,
      превърнало се във важен опорен пункт на широкия

      социализъм в Дупнишко.123 На проведения на 17. VII.
       1904 г. конгрес единствено от Дупница са изпратени
      двама делегати — А. Младжов и Л. Харнзанов,126 кои­
      то след завръщането си активизират организационна­
      та дейност на местните широки социалисти.


            След конгреса с помощта на централното ръковод­
      ство на 12. IX. с. т. е сформирана и партийна органи­
      зация в Кюстендил със секретар Харалампи Констан­

      тинов.127 От следващата година се полагат грижи за
      усъвършенствуване на агитационната работа в окръга.
       3 Дупница се засилват позициите и работническото дру­
      жество чрез осъществяване на разнообразни мероприя­

      тия — повече сказки и публични събрания, образова­
      телни курсове, литературно-музикални вечери и др.
       Чрез тези форми се разширява влиянието сред занаят­
       чийските среди, като според едно сведение през 1906 г.
       30 занаятчийски работници стават симпатизанти на ши­

       рокия социализъм.128 В Кюстендил успешно се заздра­
       вяват връзките с обущарското и шивашкото сдруже-
       н и е.129

             Макар, че нарастват па 10—15 души — Ветров, Сто­
       ев, д-р Павлов, Георгиев, Коларов, Егълнички, Копле-
       шов, Игнатиев и др.139, радомирските широки социали­
       ст не успяват да изградят своя организация. В една
       специална статия по този въпрос те се опитват да

       убеждават читателите и централното си ръководство,
       че не е възможно да бъде създадена партийна органи­
       зация поради малобройността на местните работници.’31



                                                                                                              137
   130   131   132   133   134   135   136   137   138   139   140