Page 132 - kustendilski_okrag
P. 132
групи са 5 — в Кюстендил, с. Багрепци -- Кюстендил
ско, Дупница и споменатите две в Радомирско, в които
членуват около 40 души. Освен тях броят на симпа
тизантите възлиза на около 20.108 Това състояние на
партията поставя окръга между най-слабите в страната.
С какви по-основнн проблеми се занимават ради-
калдемократнте? В изпълнение решенията на Четвър
тия партиен конгрес (1909) са засилени връзките с
трудовите маси. От 1909 до 1911 г. учителят Димитър
Петров от Кюстендил издава сп. „Селска просвета“, а
нрез 1910 г. и в. Селска дума“. В тези краткотрайни
издания селското население се просвещава за подобря
ване на земеделието, опазване на здравето и морала
и пр. Успоредно с това се излагат и някои радикални
концепции, целещи да популяризират партията и да
привличат повече привърженици.
Вторият основен въпрос е участието в изборните
борби. На провежданите конгреси и в печата се диску
тира относно образуването на временни коалиции с
други партии за участие в избори, което при успехи би
привличало повече хора на страната на партията. Пе
тнят конгрес (1910) взема специални решения за са
мостоятелно участие в изборите, отричайки ползата от
коалирането.109 Кюстендилските радикали не са много
уЗедскн в официалната постановка и се коалират с
демократите и прогресивнолибералнте в общинските из
бори през 1908 г., спечелвайки едно място за Гр. Бо
яджийски.110 Другите групи се придържат към кон
гресното решение. Вероятно получавайки упреци от
Централното бюро, кюстендилските дейци също се съ
образяват с партийната линия и на изборите през
1911 — 1912 г. вземат самостоятелно участие, като по
лучават по 200—300, дори по 25 и 22 гласа, без да мо
гат да участвуват в изборните органи.1“ Така радика-
лизмьт остава без особено влияние в окръга.
Както е известно, на своя Седми конгрес (8. XI
1905) Българският земеделски народен съюз приема и
първата си политическа програма, която допада на ши
роката маса дребни и средни селяни. Превръщайки се
след 1905 г. в политическа партия, БЗНС поема курс
ъъм идейно-организационно укрепване и засилване на
своего влияние.
134

