Page 132 - kustendilski_okrag
P. 132

групи са 5 — в Кюстендил, с. Багрепци -- Кюстендил­

          ско, Дупница и споменатите две в Радомирско, в които
          членуват около 40 души. Освен тях броят на симпа­
          тизантите възлиза на около 20.108 Това състояние на
           партията поставя окръга между най-слабите в страната.
                С какви по-основнн проблеми се занимават ради-

          калдемократнте? В изпълнение решенията на Четвър­
          тия партиен конгрес (1909) са засилени връзките с
           трудовите маси. От 1909 до 1911 г. учителят Димитър
           Петров от Кюстендил издава сп. „Селска просвета“, а

           нрез 1910 г. и в. Селска дума“. В тези краткотрайни
           издания селското население се просвещава за подобря­
           ване на земеделието, опазване на здравето и морала
           и пр. Успоредно с това се излагат и някои радикални
           концепции, целещи да популяризират партията и да

           привличат повече привърженици.

                 Вторият основен въпрос е участието в изборните
           борби. На провежданите конгреси и в печата се диску­
           тира относно образуването на временни коалиции с
           други партии за участие в избори, което при успехи би

           привличало повече хора на страната на партията. Пе­
           тнят конгрес (1910) взема специални решения за са­
           мостоятелно участие в изборите, отричайки ползата от
           коалирането.109 Кюстендилските радикали не са много

           уЗедскн в официалната постановка и се коалират с
           демократите и прогресивнолибералнте в общинските из­
           бори през 1908 г., спечелвайки едно място за Гр. Бо­
           яджийски.110 Другите групи се придържат към кон­
           гресното решение. Вероятно получавайки упреци от

           Централното бюро, кюстендилските дейци също се съ­
           образяват с партийната линия и на изборите през
           1911 — 1912 г. вземат самостоятелно участие, като по­
           лучават по 200—300, дори по 25 и 22 гласа, без да мо­

           гат да участвуват в изборните органи.1“ Така радика-
           лизмьт остава без особено влияние в окръга.

                 Както е известно, на своя Седми конгрес (8. XI
           1905) Българският земеделски народен съюз приема и
           първата си политическа програма, която допада на ши­
           роката маса дребни и средни селяни. Превръщайки се

           след 1905 г. в политическа партия, БЗНС поема курс
          ъъм идейно-организационно укрепване и засилване на
           своего влияние.



           134
   127   128   129   130   131   132   133   134   135   136   137