Page 150 - kustendilski_okrag
P. 150

ляват постоянно.6
             Овощарството бележи ръст — в сравнение с 1912 г.,
       когато са рсгистрзтралтн около" 26 000 дка, през 1917 г.
       съществуват 34 400 дка. Наред с главния дял на Кю­
       стендилско трябва да се отбележи и засиления инте­

       рес в Радомирско, където до 1917 г. вече съществуват
       7450 дка овощни градини — увеличени с 50% в сравне­
       ние с 1910 г. „Както бързо засега сс развива в съща­
       та околия овощарството, ако продължи още няколко

       години, околията ще представлява един от богатите
       овощарскн центрове в Царството“ — оптимистично пи­
       ше през 1914 г. окръжният управител.7 Военните го­
       дини налагат своя отпечатък върху добивите. Изоста­
       вени и позапустяли, овощните градини дават все по-

       малко добиви. При 21 млп. тона през 1917 г. вече се
       набират 14 359 900 кг плодове. Тенденцията на огра­
        ничаване на реколтата е валидна и за следващата го­
       дина/• Спадането на интереса към овощарското про­

        изводство до известна степен се дължи и па засиления
        контрол и изземване на овощията от административни­
        те н военни власти.
              След 1913 г. продължава търсенето на тютюна, кое­
        то насърчава жителите на 20 села в Кюстендилска око­
        лия да го отглеждат. А в Дупиишка околия се добива

        през 1913 г. 3 млп. кг — своеобразен рекорд.9 Но и
        сега тютюнотърговците пак си позволяват игри с цепи­
        те, което поддържа напрежението през време на изкуп­
        ните кампани през 1914—1915 г. По-будни селяни ре­

        шават да си учредят тютюнев синдикат, който да се
        противопоставя на търговците и да се грижи за пласи­
        рането на тютюна по пазарите. Но идеята трудно се
        реализира до 1914 г.10 Обаче Търговско-иидустриалпата
        камара решително подкрепя селяните „да сс образува

        комитет, който да се грижи за намиране пазар и пла­
        сиране на тютюна им“ след 1915 г. Но синдикатът не
        сс основава и производителите остават па произвола
        на търговците.


              Започването на войната засилва търсенето 'на тю­
        тюна, но не достига работна ръка и добитък, за да сс
        отговори на нарастващата нужда. И все пак тенден­

        цията се запазва — без да сс достига равнището прели
         1912 г. сс получават за до волителни резултати: през



        162
   145   146   147   148   149   150   151   152   153   154   155