Page 152 - kustendilski_okrag

линия Радомир—Дупница—Петрич. Следствие, па тоца..
производството се увеличава рязко. При 7397' т през

1915 г. и 9203 т през следващата, през 1917 г.’ са изко­
пани 27 908 т, а през 1918 г .— 46 635 т. Въглпгцата
се използуват главно за нуждите па фронта.14
3 а и а я т ч и й с к о т о производство запада. Воен­

ните 1912—1913 г. доказват, че занаятът вече не е мно­
го рентабилен за препитаваме. След това се полагат усн- •
лия за стабилизиране на някои производства. През 1911
г. нан-многобронпи са шивачите — 354 души, зидари­

те — 316 души, ковачите — 161, обущарите — 116, нал-
баптнте — 112 души и кожухарпте — 99, но другите 22
вида занаяти- влачат жалко съществуване.19 За: запаз­
ването на занаятите и 'за защита на^ интересите на

заетите в тях хора се правя^г опити за учредяване на
занаятчийски Сдружения и кооперации, обаче войната
осуетява плановете.20 А контролът върху суровините след
1915- г. поставя в още по-неблагоприятно положение

всички занаятчии.21
Транспорт и съобщения. През време на
Балканската война пътищата се занемаряват, но след
това се полагат грижи за поправяне на повредените

участъци и за построяваме на пови шосета. Шосейната
мрежа вече с 375.5 км и се замисля построяването на
нови 395,6 км.22 Но поради известните ни вече причи­
ни след 1915 г. работите не се довършват.

С голяма сериозност изпъква проблемът и за раз­
ширяването па ж. п. мрежата. По настояване на тър­

говските среди през 1914 — 1915 г. се планува построя­
ване па теснолинесн път от Дупница до турската грани­
ца при с. Бараково с тенденция при евентуално осво­
бождаване на Македония да се свърже с Петрич.23 Дей­

ствително след навлизането на българските войски в
тази българска област строителството започва и през
1917 г. се завършва теснолннейпата линия Радомир—
Дупница—Г. Джумая— Петрич е отклонение за 'мила

„Бобов дол“ и по-късно и до фабриката на бр. Бала-
бапови.24 . . • •
• Съобщенията също бележат известно развитие. От­

криват се пови пощенски станции' в: гара Радомир
(1915 г.) и селата: Земен (1915 Г.) , Крайници (1917 г.),
Перивол, Долна Диканя и Долна Любата — всички

154