Page 151 - kustendilski_okrag
P. 151

1916  г. са засятп 16 123 дка и с набран 1357 200 кг
     тютюн (от нег ов Дупнишко са 14 143 дка с 1 272 255

      кг). А през 1918 г. тютюневите площи са 24 110 дка,
      от които се набира т! 302 600 кг.” Очевидно е, че воен­
      ните тежести не позволяват земята да се обработва
      добре и да се обира всичката листа маса.
            Животновъдството е в кризистио състояние.

      Макар че през 1913—1914 г. броят иа животните общо
      взего се запазва, състоянието му е тежко поради не­
      достиг па фураж. За 1914 г. Окръжният управител пи­
      ше: „През пролетта добитъкът представляваше една

      грозна картина — изгладнял, отпаднал — цял скелет.“’2
      А през Първата световна воина последиците са още по-
      лоши. В сравнение с данните от 1910 г. се вижда, че
      през 1915 -1918 г. броят на добитъка намалял наполс -
      вина поради реквизиции за фронта, набавяне иа месо

       и трудности по отглеждането му. От 25 953 коня през
       1910 г. за 1917 г. се отчитат само 9453; воловете и кра­
       вите през същата година са 42 038 — 2 пъти по-малко

       с посочената година; биволите също намаляват 2 пъти
       и т. и.'2 Подобна била тенденцията и при бубарство­
       то и пчеларството.11
             Индустрия и занаяти. Индустриалното про­
       изводство също намалява. С малки изключения през

        1914—1915 г., когато временно възстановяват дейността
       си някои по-малки предприятия, до 1918 г. функциони­
       рат само 5 мелници, фабриката на Балабанови, мина
       „Бобов дол“ и нередовно предачната фабрика иа Си­

        моне в Кюстендил. Затова местната индустрия се оказ­
        ва иа последно място в България.’5 Мелниците се оказ­
        ват под държавен контрол за производство и износ па
        брашно в новоосвободените земи за нуждите на армия­
        та и па тамошното население.10 Поради това снабдява­

        нето на окръга се поставя пред големи изпитания. Ба-
        лабаиовата дървопреработваща фабрика в Бараково
        разширява дейността си поради нуждата от дървен ма­

        териал за строителство на военни съръжеиия и на ж. п.
        линии. След 1915 г. там се доставят 15 гатера, прера­
        ботващи 800 куб. м. трупи за денонощие.17


              Останалата да функционира мина „Бобов дол“ при­
        добива твърде важно значение във войната. Тя е ми­
         ли гаризирапа през 1917 г. и свързва довършената ж. п.



                                                                                                               153
   146   147   148   149   150   151   152   153   154   155   156