Page 17 - kustendilski_okrag
P. 17

стоянната ерозия отвлича плодородния слой от почвата,
       което принуждава селяните да орат нивите през годи­
       на п да получават нищожни количества зърнени кул­

       тури. „Пороят свлича, а стопанинът пак се мъчи да
       оре по несвлачената част, додето стигне до подпочве­
       ната скала — лиска и се убеди, че вече не може . . .
       А това земеделие го няма никъде в България“ — пи­
       сал Йордан Захариев за земеделието в Краище/0


             В условията на развиващия се капитализъм, при*
       постоянна конкуренция на българското земеделско про-..
       изводство на европейския пазар, от съществено значе­
       ние се оказва модернизирането на земеделието и уве­

       личаване на производството при намаляване на раз­
       ходите за него. Този фактор трудно може да се съ­
       блюдава в Кюстендилски окръг с нееднакви природни
       условия. До края на века различни специалисти и ад­

       министративни органи често изтъкват належащата нуж­
       да от заменяне-на остарелите оръдия с по-усъвършен-
       ствувапи.41 Недостигът на средствата, традиционното
       недоверие до известна степен на селянина изобщо към
       всяка новост, както и последователните грижи на дър­

       жавата към проблемите на селското население не да­
       ват желаните резултати. Статистически данни от 1888,
        1893, 1896 и 1897 г. разкриват нерадостна картина: пър­
       воначално' само 2 плуга в окръга, 1893 г. — вече 4 в

       Радомирско, 3 жетварки — по една в Радомирско,
       Дупнншко и Кюстендилско, 2 широкосеялки, а следва­
       щата година и 2 косачки — по една в Дупнншко - и
       Кюстендилско; 1896 г. — 13—15 плуга, доставени с 30%

       отстъпка ог Окръжния съвет, 3 роначки за царевица и
        през 1897 г. — увеличение па инвентара само с 1 плуг.42
       До края на века се закупуват не повече от десетина
       плуга.

             Статистическите данни след 1891 г. допълват пред­
       ставите за развитието на земеделието. Най-напред ста­
       ва ясно какъв дял заема то в поминъка на население­
       то. От цялото пространство на окръга -• 4 593 600 дка
        (по данни от 1895 г.) обработваемата земя нараства

       чувствително: 1891 г. — 763 434 дка; 1892 — 789 813;
        1896 — 1 042284; 189 / — 1 082 280; 1599 — намаление
       поради кризата в стопанството на 909 020 дка. Най-го-

       лямо пространство се обработва в Кюстендилска око-



                                                                                                             19
   12   13   14   15   16   17   18   19   20   21   22