Page 19 - kustendilski_okrag
P. 19
За консумативни цели се отглеждат и зеленчуци,
варива, бостани и картофи средно по 10 000—15 000 дка
годишно. За да заместват недостига на житните расте
ния жителите в Босилеградско отглеждат и елда. При
месена с брашно от ръж или пшеница от нея се по
лучава „клисав и недопечен хляб“, който при изстива
не става твърд и негоден за ядене. В планинските ме
ста успешно се отглеждат картофи. Неправилно К.
Иречск пише, че в Краището те не били известни през
1880 г. както и твърдението на Ас. Хр. Меджидиев, че
като опитна култура били въведени в окръга едва през
1898 г. в Горно поле.45
До края на XIX век успешно си пробиват път и, ня
кои те.хнически култури. Пренесен отпреди 200 г. от ч
юг и отглеждат по-интензивно след 1850 г., в Горно-
джуманско и селищата по течението на р. Струма, иа
юг от Дупница и около Кочериново и Рила, тютюнът
се утвърждава като перспективна култура в поминъ
ка на населението от Дупнишко. Към 1897—1899 г. тон
се отглежда в 39 села в Дупнишко (18 села с по до
20 дка, 1 1 с повече от 20 дка) и става известен и в
Кюстендилско — в 4 села с по над 20 дка и в 2 в Ра
домирско. Производството му от 1885 до 1899 г. се
движи така: 1885 г. — 430 675 кг, 1889 г. — 441 307; 1893
— 3918-18 (неточно посочени от Меджидиев 80 000 кг
при спадане от 1 млн. кг от 1892 г.) 1894 и 1899 —
604 813 кг.46 Така населението от Долно поле в Дуп-
иишка околия вече определено превръща тютюнопро
изводството в един ог главните си доходни отрасла.
Но добив на тютюн през 1891 г. и по качество Кюстен
дилски окръг се нарежда па първо място с Хасковски
окръг.’7 . . .•
Ог време на време се експериментира отглеждането
и на други култури — резене (Дупнишко — Г. Върбов-
гшк, Буково, Блато и А\ърводол), сусам (с. Лозно --
Кюстендилско, Кочериново — Дупнишко), малко лен,
коноп, рапица — главно в Радомирско.45 С традиции от
XVIII век в някои села в Дупнишко — Бистрица, Сла-
тино, Пороминово, Кочериново (със съмнение за пър
вите две села) се отглежда и в известни количества
ориз. По достоверни данни през 1890 г. за местни нуж
ди тази необичайна за окръга култура се отглежда са-
21

