Page 20 - kustendilski_okrag

Мо в Кочериново. По сведения за 1802 г. са засята 320
дка. През 1897 г. площта е увеличена на 854 дка и се
получава среден добив — 223 кг. По данни за 1899 г.

в това селище се преустановява отглеждането па орпзк
Но интересът се поддържа в Кюстендилска околия —
вероятно в някои села до р. Струма се засаждат 992
дка. Средният добив от дка 114 може би не задоволя­
ва новите оризсироизводители.49

Трайните насаждения — лозата и овощните дървета

заемат по-сериозно място в икономиката. Макар, че
Кюстендилският край се ползува с вековна слава на
овощарски край, като цяло окръгът е известен и с ло­

зарство. До края па XIX век в Дупиишка и Кюстен­
дилска околни виреят твърде много лозя. Традиционни
селища отпреди 1878 г. в първата околия са Буково,
Бобошево, Соиово, Блажпево, Висока могила, Каменни,
Баланово и Палатово.0 Впечатленията па К. Иречек

от 1883 г. за Кюстендилско са: „По хълмовете се за­
белязват хубави лозя; тукашното вино е прекрасно,
но се изпива повсчето в самия край. А за Радомирско

отбелязва пак по същото време, че няма лозарство с
изключение на „няколко кисели видове грозде при са­
мия Радомир“.5, Действително, в последния район ло­
зовите насаждения трудно се възприемат от местното
население и па тях, за разлика от другите околии,

изобщо не се разчита за подобрение на поминъка. В
Краище пък плодът не може да узрява, поради сравил-
телио късото и прохладно лято и от по-високата влага
покрай р. Драговищица и други малки реки. Правени­

те- опити за развъждане на лози след Освобождението
в • Босилеград, Райчиловци, Рибарци, Долно и Горно
Умно са безуспешни.52 По данни от 1896 п 1899 г. ло­
зарският отрасъл изглеждал така:3

декари и добиви пз околии

Год. Кюстендилска Дупнии:ка Радомирска Босилеградсча
1896

дка 18 103,5 24 296 466,6 24,7
ср. доб. 252 2С5 — —

в кг

22