Page 276 - trnski_kraj

5. Суноч оди нйшто неукрадо

1 Суноч оди нйшто не украдо, Излезомо над дела голема,
Ка би зора1) девоше украдо, Па1 си лего да си поспим.
Па1 се чудим дека да га денем2). Спавало съм дъна и пладнина4)
Връза кон’а за ела зелена3) 40 Ка се дйго, девбше ми нема.
5 И сокола за елова гран’к’а Конче давам, девбше да нащем.
А девоше за рука деснйца.

6. Кал’а шета градйне

1 Кал’а шета градйне, Кал’о5), 10 Оно вели говори:
У градйне три вйра „ „Легагге си, два млади!“
До три вйра, три бора „ Штото по1е полуноч,
У три бора, три Кал’о гн’езда, Онб вели говори:
5 У три гн’езда три славета6): „Играгге се, два млади 1“
Едно по1е навечер, 15 Штото по1е у збру,
Друго по1е полуноч Оно вели говори:
Трек’о по!е узбру. „Дйзап-е се, два млади!“
Штото по1е навечер,

7. Чу да йдемъ Гано

I Чу да йдемъ Гано 5 Чу ти купимъ, Гано
Ганчице ле, пйле рано, . Ш Три аршина, Гано,
Пйле рано, нане погалено) > Антерй1у, Гано.
На Стамбола Гано.

Жетва въ трънско

х) Сутринь-рано при зори. 2) Да го скрия. 3) въ говора: велу зелену“. 4) ВЪ
говора: „Спало съмъ дъна и пладнина“.
5) Думата „Кал’о“ се повтаря следъ всЪки стихъ. 6) Въ говора: „Славетша“.
7) Повтаря се всЪки стихъ. Л (■

279