Page 5 - trnski_kraj

ПРЕДГОВОРЪ

Малка е нашата страна, но и малко я познаваме нае, нейните собствена деца.
Много българска кмтове с,к само географска понятия за мнозина отъ насъ.
Тгъ не на говорятъ нищо ясно, нищо определено за себе са въ своето минало,
сегашно а бмдеще. Още с,х забулена въ мъгла за нашия духовенъ взоръ техните
хубости; още не знаемъ нищо за подвизите и страданията на техното насе­
ление ; още е заключено сърдцето ни за техъ. А заприказва ли ни некои за тия
дивни кмтове, на които, почти, нема равни по целата земя, ние посрещаме раз­
каза съ хладно безразличие или — съ пълно недоверие, наточели не ни се говори
за нещо родно, за нещо свидно, за нещо, безъ което би била накърнена болез­
нено и земята ни, и душата ни.
Виновато за това пакостно отношение къмъ родната страна, което често ни
отчуждава отъ самата нея, е, не само нашето прословуто увлечение отъ чуж­
дото, но — и нашето вродено незачитане на своето. Ние сами още нищо не сме
направили, за да я опознаемъ, както требва, а и родната наука и литература
още не см. смогнали да ни приобщятъ къмъ нея. Общественостьта ни пъкъ нато­
чели нарочно е вършила всичко, което може да отстрани некои български по­
крайнини отъ обсега тъкмо на българското зрение. Сметала ги е недостойни
за достойните избранници на народа. Затова всеки, който е искалъ да сепри-
числи къмъ редицата на последните, съзнателно е гледалъ пмтьтъ му да не
мине презъ техъ, дори — и покрай техъ; камоли да отиде и всеотдайно да по-
работи всредъ техното население.
Единъ отъ тия клипове е и Трънскиятъ край, най-хубавиятъ, най-китниятъ и
най-поетичниятъ, бихъ казалъ, кмтъ отъ българската свободна земя; най-близ-
киятъ и до нейната столица. И, може би, тъкмо за това тя никакъ, или почти
никакъ, не го познава. Трънско, и като природа, и като народъ, и като история,
е съвсемъ отстранено отъ любозиателностъта на нейните жители. А те мно-
гажди см обхождали не една чужда страна, безъ единъ едничъкъ пмтъ да стмпи
кракътъ имъ въ долината на Ерма, въ подножието на Руй, въ равнината на
Знеполе.
посети-
А какво природно разнообразие предлагатъ Трънъ и Трънско на своите
тели; какъвъ народъ, просветенъ и благородепъ ги посреща; каква китна носия
— не само най-китната носия и не само по цело българско обгалва погледа
имъ и буди гордость отъ усета на българката къмъ хубавото! И всичко туй
ви разкрива изведнажъ страниците на едно героично минало, въ което цело
население десетилетия подредъ се е борило за свободата на българщината,
давало е нечетни безимени жертви за нея и не е искало нищо друго, освенъ
едно —да живее само въ пределите на българската държава. Други десети­
летия подредъ то е едничкиятъ стражъ на държавната ни независимость от-
къмъ западъ, отгдето напорътъ къмъ земята ни е бивалъ винаги най-силенъ.
И добре струватъ сега трънчани, като ни поднасятъ тоя сборникъ отъ изслед­
вания и описания на своя родекъ край. Съ това те правятъ, еднакво, услуга и
на себе си, и на всички българи. Ведно съ неколкото наши градове, които вече
успеха да ни поднесатъ подобни сборници, увеличаватъ знанията ни за родъ и
за родина, и ни каратъ да се чувствуваме по-целостни, по-единни и по-близки.
Само тази да бмде заслугата на техното усилие, е предостатъчно. Дано само
то се оцени, както требва, отъ българското общество, и сборникътъ имъ да
намери по-широко разпространение всредъ него.
Незнанието прави близкото далечно и, обратно: знанието обръща далечното въ
близко. И азъ пожелавамъ, чрезъ тоя сборникъ Трънъ и Трънско да станатъ
близки до всеко българско сърдце.

Стилиянъ Чилингировъ

5