Page 6 - trnski_kraj
P. 6

РЕДАКЦИОНЕНЪ ПРЕДГОВОРЪ


                   „Напоследъкъ у насъ се забелязва едно твърде отрадно явление въ живота на
                   нашитгъ градове — интересъ къмъ изучаване миналото на родния кжтъ, въ тть-
                   сенъ смисълъ на думата. Почти всички, направени въ тая посока, опити дадоха
                   добри резултати. И, наистина, появилитп се, по различни инициативи, истории
                   на разни градове и тп>хнитп> околности, или пъкъ на отдтлни кжтове на на­
                   шето отечество, освенъ, че поднасятъ добро и готово градиво, изобщо, за исто­
                   рията на нашия народъ, но и запознаватъ мгъстнитп> жители съ миналото на
                   тп>хния роденъ градъ. като будятъ въ тп>хъ желание и стремежъ или да
                   подобрятъ неговото положение, или пъкъ да го възстановятъ, и издигнатъ въ
                    културно и економическо отношение“.
           Така започва своя предговоръ покойниятъ нашъ големъ ученъ-историкъ проф. В. Н
           Златарски, къмъ книгата на В. Дечевъ „Миналото на Чепеларе“. Отъ такъвъ харак-
           теръ е и предлаганиятъ тукъ трудъ.
           Сборникътъ „Трънски край“ е единъ опитъ за история, или, по-право, — материалъ за
           една историческа разработка, отколкото единъ исторически трудъ. Отличителната му
           черта, както показва самото му название, е : че той представлява едно колективно дъло.
           Идеята за написването па тоя сборникъ възникна въ редовното общо годишно                     съ-
           брание на Трънско-Знеполското културно-просветно дружество „Руй“ въ София презъ
           1935 година, отъ когато, фактически, се започна и събирането на материалите за него.
           Днесъ, когато се навършватъ 30 години отъ образуването на първата културна дружба
           на живущи въ София трънчани, подъ името „Младежки полетъ“, и въ петнадесетата
           годишнина отъ образуването на общото Трънско-Знеполско културно-просветно дру­
           жество „Руй“, редакцията на сборника и настоятелството на дружеството се чув-
           ствуватъ особено щастливи, че, като венецъ на благородните свои усилия и деиность,
           могатъ да поднесатъ настоящиятъ скроменъ колективенъ трудъ.
           При съставянето на сборника, ние се постарахме да съберемъ въ единъ фокусъ и въ
           сравнително кратка форма онова, което може, въобще, да се даде като минало и на­
           стояще на нашата покрайнина. Требва да се отбележи, обаче.^че въ тия наши усилия
           ние всекидневно се натъквахме и срещахме пречки отъ най-различно естество и,
           за жалость, не всички, къмъ които требваше да се обърнемь за сътрудничество, да­
           доха своята подкрепа, готоаность и отзивчивость къмъ тая непосилна, невъзможна,
           бихме казали, за днешните условия и време, работа. Отъ сжществено значение
           за това е и обстоятелството, че миналото на Трънския край е свързано съ това на
           покрайнини, за които досега нема почти никакви исторически разработки.
           Твърде оскждни сж сведенията по историческото минало на гр. Трънъ и Трънско,
           тъмна и непозната е неговата история. И, кога го единъ день бждатъ открити бога­
           тите турски архиви и техните документи станатъ достжпни за интересуващите се отъ
           историята на турското владичество надъ нашите земи, бждещиятъ историкъ ще има
           пълната възможность да изясни тъмното минало и разкрие предъ насъ картината на
           историческата досговерность. Ние се натъквахме на въпроси, за които нема положи­
           телни данни, а налагаше се, отъ друга страна, да се изтъкне техната важность и зна-
           чение, главно   — да бждатъ доловени нишките на едно минало, което, било чрезъ ож-
           дещи изучавания или      чрезъ новооткрити документи, да се установи, като строго исто-
            рическо и положително.                                                                     ,
            Редакцията на сборника, безъ да си е задавала некои големи научни задачи, и безъ
           да се впуща въ подробни изучавания на далечното минало на родния Трънски край,
            не претендира за пълнота на поместения материалъ, въпреки всичките свои усилия.
            Но, требва да се отбележи, че е събрано всичко онова, което е можало да бжде на*
            мерено въ нашите научни институти, като : Народната библиотека. Етнографския
            музей, Народ. Ярхеологическия музей, частни архиви и пр. На всеки случаи, нача-
            лото е  поставено и требва да се побърза въ тая насока, защото, за сметка на писме­
            ните и други паметници, старите хора — живата история на заселищата ни из-
            миратъ и отнасятъ съ себе си всички предания и свидетелски данни.
            За онзи, който желае да се ориентира по-добре, или да разработи по-подробно некои
            отъ  поставените въпроси, даденъ му е изобиленъ материалъ, като на съответното
            место сж указани и источниците за тия разработки. Редакцията се ласкае отъ ми-
            съльта, че така събраните, макаръ и грубо, материали, ще послужатъ за предметъ на
            по-нататъшни подробни и изчерпателни изучавания отъ наши по-големи книжовници
            и хора на науката върху всеки отделенъ въпросъ, зачекнатъ въ тоя трудъ.
            Този сборникъ заслужава вниманието и на нашите държавници и общественици, за­
            щото, требва да се знае, че само, когато добре и всестранно се познава
            миналото и бита на всека отделна часть отъ нашата родина, ще имаме здрава
            научна основа, върху която безпогрешно и съ успехъ може да се гради днешната и
            бждеща политика на държавата — въ най-широкия смисълъ на тази дума. Да п о -
            знавашъ м и.н алото и сегашното,                 стопанските и културни нужди
            на всеки кжтъ отъ своята страна, това е една                       необходима предпо-
            ставка, безъ която неможе правилно да                      се насочи общественото,
            стопанското и културно развитие на народа ни.
             Нема нищо по-възпитателно и полезно за подрастващето поколение                  отъ това — да
             прочете и научи какъ техните деди и бащи сж живели, работилл и какво сж дали



                                                                                                         7
   1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11