Page 69 - bezsmisleni_sporove
P. 69

От архива на Босилеградския съд — Безсмислени спорове като смислен живот





                               СМЪРТТА ПРЕКЪСНАЛА




                      СПОРОВЕТЕ НА ДВАМА БРАТЯ




                              Ето още една подобна съдебна притча за още двама бра­

                    тя. Става въпрос за рождените братя К.В. и В.В. от Босилеград,
                    които са своя живот провели в тукашното съдилище.

                               Все докато не пораснали, не се оженили и създали свои
                    семейства, те живяли в братска слога и междусобно уважение
                    и то под един къщен покрив.

                              Наведнъж, без някоя убедителна причина, помежду им
                    започнали караници, глъчки, разправии, крамоли дори и закани

                    за побой. В междуособиците си въвличали и семействата си, ко­
                    ито нерадущо заставали на страна на своите „хазайни“. След
                    всичко започнали да се съдят за „все и свя“, сиреч за нищо. Че­

                    сто и с обвинения за виновни дела.
                              Във всичко това, в съдебните разправии, преднина си

                    давал К.В. Подавал тъжби, ангажирал адвокати, привеждал в
                    съдилището и лъжесвидетели. На своята адвокатка непрекъсна­

                    то повтарял: „Спашавай ме, не могу да живеем од брата си!“
                              В ход на съдебните процеси, противно на мнението на
                    адвокатката, самоинициятивно допълнявал тъжбата с нови об­

                    винения. Това принуждавало съдията да отсрочва съдебния
                    процес или да отхвърля първобитното и предметно обвинение

                    срещу брата си В.В.
                              И брат му не ставал дължен. По същата „рецепта“ нами­

                    рал причини, да не изостава, и той да бъде „съдска мющерия“.
                    Обвинявал К.В. за различни измислици, с единствена цел в това
                    нещо, да не изостава зад брата си.

                              На преклоннена възраст В.В. починал, но К.В. не го е
                    удостоил да го изпрати до вечния му „почивен“ дом. Вместо то­






                                                                                                      69
   64   65   66   67   68   69   70   71   72   73   74