Page 73 - bezsmisleni_sporove

От архива на Босилеградския съд — Безсмислени спорове като смислен живот

Пълният с пътниците автобус поемал планинските за­

вои е опитните ръце на Гаришки. Като доближили долината в
Корубевац, жената извикала:
— Майсторе, кочи га да се скинем“, а шеговития на кор­

милото й отвърнал: „Ти се само скини, он сам че се укочи“.
Настъпил смях в автобуса, а обидената пътничка пови­

кала: „Чуйете ли що ми вика овай неваспитаник? Не му е първи
пут да ми се удвара с небулози, а я сам фамилиярна жена. Чу га

изводим на суд, а вас чу да пишем за сведоци!“
Все още гласно смеейки се някои от пътуващите й каза­
ли: „Мани го бре, он се шегачи“. Разбира се, всички до един, за

да го оправдаят, застанали на негова страна. А той за миг му
хрумнало и на заканата й отвърнал:

— Ако се некоя жена, недай Боже, соблече у автобуса, а
я не знам какво стае, него да га укочим. Ели и ти рече дека че
се скинеш!

При това демострирал казаното: померил крака от газта
и автобуса сам се закочил.

Пътниците разбрали находчивостта на шофьора и про­
дължили да се смеят.

Жената слезнала от автобуса недоволна и казала на во­
дача:
„Води рачун кикво блебеташ. Друг пут и моят муж че е

с мене, па че те саглам натупа.“
Не обърщайки й внимание на заканата шофьорът поела

напред към Враня.

*

* *

Веднаж, по частни причини, заминал през границата
край Рибарци и се запътил в Кюстендил. Бил много гладен и ре-

73