Page 72 - bezsmisleni_sporove

Вене Велинов

И като такъв не е имал нито една съобщителна злопо­

лука. Недай Боже, по негова вина някой да загуби живота си.
Но, за съжаление, чашката му преждевременно скратила живо­
та на 62-годишна възраст.

Това, което е останало след него са шеги и неговата
находчивост във всяка ситуация, които се и ден днешен помнят

от тукашните хора, преразказват се, а някои ги допълняват и с
„опашки“.

По препоръка на лекарите и с упориттостта на семей­
ството си, той отишел във Вранската болница на лечение, за да
се сбогува с чашката. Обаче, след като приключвало работното

време на лекарите, той излизал от стаята и в коридора обличал
манто на някоя чистачка. Отивал в първия магазин и пълнил

джобовете си, с така наречени „чоканчета“ - малки бутилки
пълни с ракия. И се върщал обратно, е убеждение, че е обезпе­

чил достатъчно „гориво“ до следващия ден. Учудва, че лекари­
те това не са забелязвали или са пак били телерантни.
Обаче, докато карал автобуса, често препълнен с пътни­

ци не слагал нито капка алкохол в уста, казвал, че носи пълна
отговорност за сигурността на пътуващите. Като приключвал

на последната си спирка, всичко наваксвал с испиване на пълни
бутилки.
На пътешествията си радущо контактувал с пътниците,

прекратявал им времето с шеги и вицове, поради което винаги
го приемали е обич и радущо пътували е него.

Веднаж, като карал автобуса от Босилеград към Враня,
през Бесна кобила, спрял на спирачката в Крива фея. Тук се ка­
чила млада хубава жена и му казала да спре край долината в

Корубевац, за да слезне и замине при семейството си.
Шофьорът й казал: „Невесто, без секирация, само

здравйе да е и среча!“

72