Page 74 - bezsmisleni_sporove

Вене Велинов

шил да вземе баничка от една хлебопекара. Обаче, тук ред за

купуване чакали на десетина все възрастни хора.
Гаришки се опитал да пререди тази тълпа, за да нечака
толкова време, но хората веднага започнали да негодуват.

Една баба, близо до него му повикнала:
- Момче, отивай на опашка. Нали виждаш, че всички

чакаме своя ред.
Без да много обмисли шофьорът й казал:

- А бре, турим ти га под опашка, я да чекам цел дън за
парче баница, ете нечу!
Бабата, след като разбрала обидата, пряко го погледна­

ла и му заповядала да повтори казаното. Той й отвърнал:
- Извини бабо, стара си и за отспред и за одзад, зер не-

кой по-млад тука да се реди?
Разбирайки и втората обида и като наблизо видяла един
милиционер, повикала го и му казала:

- Виждаш ли този хулиган, вероятно е босилеградча-
нин, той непримерно ни обижда. Арестувай го и го води в затво­

ра.
Разбирайки, че е по собствена вина попаднал в клопка,

шофьора взел да се оправдава.
- Ама бабата ме не разбрала. Ако некой прередуе редат
по нашински му кажемо да иде под опашку, що значи да се на­

реди на край.
Милиционерът приел отговора за веродостоен и се

оттеглил от тълпата. Бабата не била съгласна но нямало повече
какво да превзима и се обърнала към шофьора с думите:
— Друг път като идваш в нашия град да научиш да гово­

риш български език, та да те разберем.
Той й отвърнал:

- Я думам мой майчин език, а он йе любатски. Друг не-
мам и непризнавам, а за вашият ми требе тумач!

74