Page 80 - bezsmisleni_sporove

Вене Велинов

Вкупом разбрали шегата, пръснали от смях и седнали

да вечерят.

*

* *

Друг път, пак с колега шофьор, на когото всички от се­
мейството на Гаришки били познати, влезнали посред нощ в къ­

щата му. В стаята спиел баща му, с покрита, поради студено
време, с бяла кърпа глава.
- Коя е тая заспала жена? Не могу да я познаем - попи­

тал колегата си. Той му отвърнал:
— Това е тетка ми дошла на госйе.

В този момент баща му се събудил и му сърдито викнал:
— Па си мортус пиян, па и баща си непознаваш! Срам да

те е!
- А бре, излъгаме бедата кръпа, що си я турил на глава,
кико не те познавам!

С псувни на баща му приключила тази поредна епизода
на нашия шегобиец.

*
* *

Веднаж, като разбрал, че в съседството му ще има сват­

ба, с богато ядене и пиене, решил да не испусне тази изгода.
Отишел при директора на предприятието и още от вратата му
казал, че на следния ден не ще може да кара автобуса, тъй че, е

„много болен“.
Като го виждал прав и здрав, директора му казал, че е

писан да превозва пътници на рейсовата линия Босилеград-
Скопйе и, че няма замяна - всички шофьори са заети.

80