Page 81 - bezsmisleni_sporove

От архива на Босилеградския съд — Безсмислени спорове като смислен живот

Гаришки упорито повтарял, че е болен и, недай Боже,

да предизвика някоя съобщителна злополука.
Напоследък, след дълготрайното си междусобно убеж­
даване и препиране, директора го попитал какво го боли, та не

може да шоферира.
- Боли ме душата - отвърнал му този.

На въпрос кой лекар е това установил Гаришки му, като
из топ, казал:
— Бе при баба Вангу, она ме прегледа и ми установи тая

диагноза. Ютре, че ти донесем доказ, ако искаш.
Разбирайки за преварата, директора му казал да си вър­

ви и като се излечи от „душевната болка“, притежаваща на „ча­
шката“, да се върне на работа.

*
* *

Веднаж разбрал, че в махала Широки дол ще има голя­

ма седянка, с масово присъствие на девойки и от някои съседни
села. За миг му хрумнало и той да им се придружи, да направи

шега и редом да ги изцелува. Такъв шанс, виждало му се, че не
се пропуска.
Веднага взел и облекъл женската носия на сестра му.

Сложил свилена забратка на глава, намазал лицето е червило,
взел куделя, заденена в пояс, и тръгнал. Пътьом правил трени­

ровка, колкото е по-възможно, да повиши гласа си, та да прили­
ча на женски.
Влизайки в препълнената стая, още от вратата казал, че

не го познават, тъй че идва от далечното село Мусул.
- А сига да се запознаеме: я сам Петранка и сам йош не-

оженена - казал той, като започнал една подир друга да целува
и да ги дискретно пипа по тялото им.

81