Page 78 - bezsmisleni_sporove

Вене Велинов

Повторно, пак подобно намерение му се „изяловило“.

На Мала Богородица, най-масовен и зачитан верски
празник в Босилеград, Гаришки внезапно влезнал в къщата на
зета си и като видял, че я няма сестра му, наредбодателно казал:

— Зете излази одма! Я срето на пазарището две девойке
и се запознамо. Едната ми рече дека има нещо важно да ти каже,

та да ву напишеш молба, жалба - не знам що.
Той повярвал на думите на шурея и тръгнали през пре­

пълнените от хора улици. За щастие не срещнали сестра му,
тоест съпругата на зета му, която обитавала по пазарището, за
да купи нещо по пониска цена.

И след дълга обиколка на натъпканите улици, срещнали
двете девойки, дошли тук на празника от някое босилеградско

село. Едната от тези две често се наемала на временна работа в
града и познавала много тукашни хора.
Шофьорът ги спрял, извинил се че „късни“ за срещата

и им казал:
- Запознайте се с това убаво момче, а я чу да му правим

работа, та да ожени една од вас, а вие се договорете коя да биде.
Подавайки ръка на зета му, едната от тях казала:

— Какво прави жена ти, много да я поздравиш - като из­
говори и името й, напомняйки, че са познати отдавна.
Демек се учудил шурея му и казал: „Коя е тая?“ А после,

за да се извлече от неудобното положение задал му въпроса:
— А бре, ти ели ми рече дека си се развел и сига си како

голуб на гранкя, па тражиш прилика поново да се ожениш?
Този му отвърнал:
— Чу те средим ка се върнемо дома! Чу кажем на сестра

ти дека се за швалерация отказуеш од нея - и добавил още - Ка
си у неволя, па ти због пиянство полицията узне возачката, до­

литаш и ми претиш, ако ти я не врънем, че одведеш сестра ти
при твоите и нойните родителйе, а я чу да бидем „бел удовец“.
Не е ли те срам?

78