Page 77 - bezsmisleni_sporove
P. 77
От архива на Босилеградския съд — Безсмислени спорове като смислен живот
Минавайки покрай тучните пазбища, непосредствено
до пътя, Гаришки забелязал една хубавица - млада девойка. Тя
пазила две кротуващи крави. Спрял камиона край нея и за миг
започнало да го обзима любовно чувство към тази красавица,
което не успявал да обуздае.
Подел разговор и й предложил да се качи в кабината до
него за да се изкачат на билото на Старата граница, а тя да се
вдъхновява от прелестите на Власинското езеро.
Девойката дълго време се опирала на упоритостта на
шофьора, но напоследък се съгласила да я изчака щом като кра
вите не прибере в плевника.
Диялогът все още продължавал между двама, а от от
срещна страна на пътя, от балкона на къщата си, бабата на де
войката изслушвала думите, убеждаването и упоритостта на
влюбивчия шофьор, девойката да се качи в камиона. За миг тя
излетяла от къщата, грабнала една голяма неокастрена тояга и
тичешком се запътила към камиона. Прекъсвайки разговора
между двамата и с висок заканващ се глас предупредила шо
фьора:
-Видиш ли тую тоягу? Бегай одма или чу ти разлупам
шофершайбнуту!
Гаришки се опитал да умилости бабата, че намерението
му било внучката й да се изкачи на билото за да види прелести
те на Власина.
— Ма немой - отвърнала му бабата - намеран си да я
одвезеш нагоре, да зауставиш камиона, да я напупиш и напу-
ниш е човечета, а после да си ойдеш при жену и деца. Не знам
ли те кой и какъв си!
Виждайки опъната тояга в ръцете на бабата и съзнавай
ки, че желанието и намерението му остават като пуст блян, бър
зо се качил в кабината, притиснал гастта и поел нанагорището
без дума извинение.
77

