Page 77 - bezsmisleni_sporove
P. 77

От архива на Босилеградския съд — Безсмислени спорове като смислен живот




                              Минавайки покрай тучните пазбища, непосредствено

                    до пътя, Гаришки забелязал една хубавица - млада девойка. Тя
                    пазила две кротуващи крави. Спрял камиона край нея и за миг
                    започнало да го обзима любовно чувство към тази красавица,

                    което не успявал да обуздае.
                              Подел разговор и й предложил да се качи в кабината до

                    него за да се изкачат на билото на Старата граница, а тя да се
                    вдъхновява от прелестите на Власинското езеро.

                              Девойката дълго време се опирала на упоритостта на
                    шофьора, но напоследък се съгласила да я изчака щом като кра­
                    вите не прибере в плевника.

                              Диялогът все още продължавал между двама, а от от­
                    срещна страна на пътя, от балкона на къщата си, бабата на де­

                    войката изслушвала думите, убеждаването и упоритостта на
                    влюбивчия шофьор, девойката да се качи в камиона. За миг тя
                    излетяла от къщата, грабнала една голяма неокастрена тояга и

                    тичешком се запътила към камиона. Прекъсвайки разговора
                    между двамата и с висок заканващ се глас предупредила шо­

                    фьора:
                              -Видиш ли тую тоягу? Бегай одма или чу ти разлупам

                    шофершайбнуту!
                              Гаришки се опитал да умилости бабата, че намерението
                    му било внучката й да се изкачи на билото за да види прелести­

                    те на Власина.
                              — Ма немой - отвърнала му бабата - намеран си да я

                    одвезеш нагоре, да зауставиш камиона, да я напупиш и напу-
                    ниш е човечета, а после да си ойдеш при жену и деца. Не знам
                    ли те кой и какъв си!

                              Виждайки опъната тояга в ръцете на бабата и съзнавай­
                    ки, че желанието и намерението му остават като пуст блян, бър­

                    зо се качил в кабината, притиснал гастта и поел нанагорището
                    без дума извинение.







                                                                                                      77
   72   73   74   75   76   77   78   79   80   81   82