Page 11 - bos_partizani

присъединяването на Югославия към Тройния пакт на

Германия, Италия и Япония. Арестуван е и прекарва месец и
половина в затвор. От немците е предаден на полицията в

София. По молба на баща му, като човек от новоосвободено

Босилеградско, е освободен. Месец септември се прибира в
родното си село. Ето как той описва положението на хората от

Босилеградско по това време:

“По времето на стара Югославия народът нямаше право да
употребява матерния език. Официален език е

сърбохърватския. Този език се употребяваше в учрежденията.

На него се изготвяха всички документи и извършваше
административно-управленческата дейност. Почти във всяко

по-голямо село имаше жандармерийски участък с десетина

жандарми. Наред с това съществуваше и специална
жандармерийска част за специални акции, която обикаляше

из нашия край. Единствено учителите, които идваха от

вътрешността на Югославия, бяха прогресивни хора,
изпратени по наказание в този беден и изолиран планински

край. Нямаше нито фабрика, нито други дейности, които да

погълнат свободната работна ръка. Най-често мъжете отиваха
по вътрешността на страната като печалбари.

През месеците май, юни, юли 1941 година, в периода на

установяване на българската власт, народът приемаше тази
власт като своя освободителка. Тук властите снабдяваха

населението с необходимите хранителни продукти - захар,

сол, газ и др. Първоначално този край бе освободен от
реквизиции, каквито се събираха за немците в старите предели

на България. Много от моите училищни другари заминаха за

София, за да продължат образованието си в университета.
Други постъпиха на работа в различни учреждения в

страната. Имаше такива, които почнаха работа в

местните органи на властта, като Евстрати Илиев в общината в
с. Долна Любата, Асен Стефанов в общината на село Бистър,

Асен Стоименов в общината в Босилеград и др. Септември

1941 година се намирах при своите родители в село Дукат. Тук
от войната и нейните страхотии нямаше и помен. Хората

11