Page 12 - bos_partizani

жънат, вършеят, събират реколтата за идващата зима. Всеки

си има свои грижи и за събитията в света малко се
интересуваха. Народът е освободен от сръбското национално

подтисничество. Гледа си своята работа и ако някого повикат

в запас, то това се считаше за нормално и се приема
без всякакъв протест. Събират и донаборници, но и това се

счита за съвсем нормално - нали България е освободила този

край и родината трябва да се брани. Така приблизително
разсъждаваше този измъчен народ по това време. Той не

знаеше за ужасите на фашизма, за неговите жертви, за

ограбването на поробените народи в Европа, включително и за
българския народ” /5/.

Чудесно описание на действителността от този период в

Босилеградско.
Васко Дукатски не се задържа много в къщи. Заминава за

София, а оттам за Пловдив, където получава назначение в

областната пощенска телеграфо-телефонна станция. Влиза във
връзка с комунистите Петър Арнаудов и братята Васил и

Георги Запрянови, с които изпълнява нелегална работа. В

Пловдив е почти година. Напуска работа поради опасение да
не бъде арестуван. Завръща се в родното си село август 1942

година. Среща се с Евстрати Илиев, млад комунист от село

Долна Любата. С него се познават добре, защото са от две
съседни села. Евстрати е чиновник в общината в родното си

село. Уточняват .се той да търси връзка с комунистите в

Босилеград, а Дукатски - връзка с Югославските партизани.
Месец септември 1942 година Дукатски

фактически преминава в нелегалност. Установява се в

съседното на Дукат село Цръна река, в дома на сърбина Андон
Груич. В това време в Пчинския район още няма партизани.

По селата действали полунелегално брадатите четници

%
5. Кратки спомени за участието в антифашистката

борба 1941-1944 година. Записки на Васко Апостолов -

Дукатски, бивш командир на Босилеградския партизански
отряд “Г.С.Раковски”, стр. 5-6.

12