Page 112 - dolna_ljubata

стълб до стълб. Всяко домакинство е ангажирало квалифициран
електричар да направи домашната инсталация и да приключи къ­
щата към електромрежата. В централната част на селото пър­
вата крушка светна през есента на 1976 година. Този ден беше го­
лям празник в Долна Любата, но не всички долнолюбатани бяха
радостни. Повечето от махалите останаха и по-нататък без
дългоочакваното електрическо осветление. Те бяха полупразни,
останали в тях да живеят по няколко души. Къщи без народ, кой­
то не можеше вече да живее така, както са живеели неговите
предци - 6 крайно мизерни обстоятелства, без пътища, без елек­
трически ток, обременени с тежки данъци и постоянен тормоз от
„народната“ власт, преследвания, арести, клевети от лакеите на
властвуващите. Хората отиваха на печалба във вътрешността,
а след време се завръщаха и нагло почнаха да търсят по-добри ус­
ловия за живот и работа. Така започна масовото изселване. Мла­
дите продължаваха образованието си в градовете, там намираха
работа, строеха семейни къщи, женеха се и така напускаха бащи­
ните си огнища. Голяма част от долнолюбатските интелектул-
ци желаеха да се завърнат и да останат на работа в своето село и
роден край, но „силните на деня“ не им позволяваха, властта не ги
приемаше, а някои от ония, които вече работеха тук, бяха провъз­
гласени за „неподобни“ и бяха изгонени от бащините им огнища,
защото имаха възгледи, противоположни на комунистическата
диктатура. От такива напредничави и прогресивни хора се пла­
шеха ония, които имаха позиции във влстта и с пълзене се издига­
ха тъй високо. Те газеха народа и не позволяваха в този край да
грейне нито една звезда. Царуваше мракобесие. Видни и значими
интелектуалци, върхове на Босилеградско, представляваха голя­
ма опасност за „големите“ босилегрдски политици. Ето защо пове­
чето от населението беше принудено да се изсели и да търси
по-удобен живот и работа. Останалите по махалите селяни не мо­
жеха да спестят пари за тока и още дълго време живееха в мрак на
гасарче, без съвременни удобства за човешки живот. Много маха­
ли останаха напълно без хора: Бела вода, Гарище, Стамболиинци,
Видимски рид, Гнилище, Джурчовци, Царковица. Ето докъде стиг­
на Долна Любата!? Повечето махали междувременно получиха
ток, но някои, като Шипковица например, останаха неелектри-
фицирани до днес. Стълбовете, които трябваше да послужат за
недостигащата електрическа мрежа, ръководството на местна­
та общност ги продало на долнотлъминчани. В центъра на село­
то има и улично осветление, но каква файда от него, когато няма
хора!?
Едно село край Южна Морава получава ток още през 1946 г., а

110