Page 110 - dolna_ljubata

долината на Кози дол и се изкачва на Преслап, а оттам продължа­

ва към с. Горна Лисина. През последните десетилетия козодолски-
ят път беше разширен и по незо сега може да се движат леки коли,
трактори и по-малки камиони. Третият път тръзва в южната
посока, минава край училището и по моста над Любатска река,
върви по долината на Раньин дол и се изкачва на седловината
Шипковица, откъдето продължава към махала Гащевица и по-на-
татък към селата Дукат и Църнощица. До края на махалата мо­

же да се пристигне с лека кола и трактор. Четвъртият път също
тръзва от центъра на селото, минава през местността Орниче и
махала Клазье и продължава към с. Гложйе. По този път може да
се пътува с кола до Клазярската махала.

През първата половина на 20-те зодини на XX век по долината
на Любатска река е прокаран „руски“ път, който свързва селата в
долината на реката с Босилеград и Кюстендил - на изток, а на за­
пад - с железопътната линия и автомагистралата Белзард - Ско­
пие, както и с зр. Враня. Този път е асфалтиран само 4 км от Боси­
леград. И днес, 85 зодини след построяването на този път, населе­
нието от Любатския район все още зази по руския калдъръм, кой­
то на голяма част от пътя вече и не се познава. Няма никаква ре­
конструкция, нито модернизация. Ще (до)чакаме ли пак да дой­
дат някои други руснаци, та да ни зо асфалтират и да завършат
докрай работата на славните си предшественици от Бялата
гвардия на генерал Вранзел?! Дължината на това шосе през Д. Лю-
бата е 7 км - от Две реки до Върла долина, минавало е по 7 моста, а
сеза по 5.
Както главният път, така и махленските пътища са в окаяно
състояние. По дъждовно време и козато се топи снегът по тях ед­
ва ли може да се минава пеш, а камо ли с моторни превозни сред­
ства. Нито един махленски път не е насипан, а и главното шосе не
се поддържа редовно и както трябва.
В 1918 година Д. Любата е свързана с Босилеград с телефонна
линия. Долнолюбатската община тогава има телефонна и телег­
рафна връзка не само с Босилеград, но и с Кюстендил, София и
всички други места 6 страната. Тази съобщителна връзка е пре­
късната през 1920 г., когато Босилегрдско е откъснато от Бълга­
рия и окупирано от Кралството на сърби, хървати и словенци.
По-късно е установена телефонна и телеграфска връзка с Враня и
вътрешността на Сърбия. От 1941 до 1945 г. 6 селото е работила
поща, която се помествала в къщата на Милан Митрев, а управи-
тел е бил Илия Рангелов от Бобов дол, който си заминал от селото
през 1944 г. Същата година пощата е получила телефонна цен­
трала. Рангелов бил заместен от долнолюбатанина Славчо Ц.

108