Page 108 - dolna_ljubata

крави, овци, свине... Хората просто нямаха откъде да дадат това,
което от тях искаше държавата. Например на Милан Атов, кой­
то живееше с неподвижната си 75-годишна съпруга, беше възложе­

но да предаде 2000 кг жито и то в срок от 24 часа, а жетвта беше
още далече, за вършитбата и да не говорим!? Нямаше зърно жито
в хамбара му, но кой го пита. На другия ден дядо Милан беше зака­

ран с вързани ръце в Босилеград и хвърлен в затвора като сабот-
ъор, който не изпълнява заповедта на държавата. Беше осъден ка­

то държавен неприятел и закаран нанякъде, в някой затвор, но
никой не казваше къде. Едва след неколкомнесечно дирене синът
му Владимир го беше намерил чак в Руговската клисура в склонове­
те на планина Чакор в Космет. Когато се завърна вкъщи, селяни­
те не можеха да го познаят. Но какво се случи след неговото затва­
ряне? Пристигна жетва, житото узря и на неговите ниви. Съсе­
ди, приятели и роднини завършиха и неговите полски работи, на­
товариха на волски коли 2000 кг жито и го закараха 6 Босилеград.
Окосиха и събраха сеното му, пак натовариха „разрезаните“ 2000
кг и ги откараха 6 Босилеград. И на мен ми се падна да карам с воло­
вете и колата на баща ми част от реквизицията, която трябва­
ше да предаде изнемощелият старец. Взеха му и една крава с тег­
ло над 500 кг. Тогава властта не питаше дали хората имат да
ядат. Мнозина купуваха жито в други села, нощно време го докар­
ваха и сутринта го предаваха на властта, за да не бъдат натика-
ни в затвора. Страшна немотия и глад, но имаш, немаш - дай! Хо­
рата не можеха да изпълнят нереално високия данък 6 храна и до­
битък. От по-заможните се ограбваше имуществото. Много селя­
ни са робували за това по затворите навред из страната.
Един селянин от Долна Любата към края на месец ноември се
готви да отиде на оран. Времето е хубаво, само за тази работа.
Подготвил е семе, воловете и конят са се отморили, ралниците са
изклепани, браната е нова. На другия ден сутринта стана рано,
натовари ралицата на колесника, сеното за добичетата, семето,
върза коня за колесника, впрегна воловете и тръгна. Щастливо
пристигна на нивата, която беше в много върла долина. Воловете
вече бяха в ярем, ралицата на място, а конят пасеше в папратта.
Преди да заоре първата бразда, извади от торбата шише, пълно с
ракия, прекръсти се, благослови и вдигна шишето. Няколко глът­
ки за щастлив ден, успех в работата и богат род на нивата. По­
мисли си: „Да има какво да ми взима държавата!“ Сега е сам на
оран с добичетата, а след вършитба ще дойдат десетина души да
му вземат и последното зърно и децата му пак ще гладуват!?!
Подвикна на воловете да тръгнат и така почнаха да се редят
браздите една след друга. Други орачи нямаше по съседните ниви,

106