Page 333 - dolna_ljubata

вършитбата се на-
Ця саждат от 60 до 100
Щ снопа за едно вършене
Вя (един вра). Вършитба-
Щ та започва когато
Ш времето е слънчево и
продължава няколко
Щ дни или седмици, кое-
то зависи от количес-
ЩМь твото снопи, броя на
животните и върша­
- л ните, както и от ста­

билността на клима­

тичните условия. Козато се направи сламата, тя се изхвърля от
гумното и се сдене на пласт, а житото и плявата се събират на
куп близо до стожера с метли, гребули и лопати. След това започ­

ва отделянето им с помошта на вятър, което се нарича веене.
Житото се вее със специална дървена лопата или с веячка, а нак­

рая се събира 6 чували и закарва 6 хамбара. Едено време в селото
имаше десетина веячки.

В Долна Любата жетвата започваше към средата на юли, а в
по-високите места със закъснение от над половин месец, така че
вършитбата приключваше към края на септември или през пър­

вата половина на октомври. Обаче случвало се е, когато есента е
дъждовита, някои стопани да не обършат житото си до края на
октомври и затова са чакали земята да замръзне и са вършели „на
помръзлица“ през ноември или декември.
Краят на вършитбата се отбелязва със специален ритуал. Ко­
гато се изкара последният вра, вилите, гребулите, дървената ло­

пата и метлите, обърнати нагоре, се побиват около стожера и се
опасват с въжица (южица), украсена с цветя. Вършаните се рад­
ват на завършената вършитба, понеже това означава, че семей­
ството ще има хляб и няма да гладува.

Коситба във Валози

Наближаваше Илинден, а селяните в Д. Любата вече една сед­
мица трескаво се готвеха да поемат път към планина Валози. Го­

дини наред след Втората световна война долнолюбатани масово и
организирано отиваха на коситба в планината. Всички имаха свой
дял - земеделци, чиновници, чистачи, цигани, свещеникът, роде­
ните в селото учители, пощари, пъдари, занаятчии, пенсионери.
Планината беше разделена на 14 дяла, а във всеки дял равноправ-

331