Page 335 - dolna_ljubata

ка и твърда трева, която се коси не само с муравет, но и със сила
мъжка. Наскоро всичко утихна. Ясното небе се беше изсипало с без­
брой звезди, а гордият Месечко спокойно плуваше над планината.

Рано сутринта се пробудих и потърсих чергата да се покрия,
понеже лъхаше студен ветрец от върха на планината. Отново
съм заспал. Събуди ме провикването на косачите. Когато станах,
видях, че баща ми вече е изкарал няколко откоса. Веднага ме пра-
ти на извора да се измия и да донеса вода в дървения букол, за да
имаме през деня. Тогава за пръв път отидох до прочутия Бисерен
извор, който тутакси ме омая с приказната си красота. Водата
блика от 12 дупки в голямата скала и е толкова студена, че човек
не може да държи ръка в нея повече от двадесетина секунди! Надо­

лу от скалата се събира количество вода, достатъчно да покара
воденииа! Под този извор в далечното минало била открита мина
за олово и бакър.
Край Бисерен извор имаше доста водари, които се миеха и на­

ливаха вода в разни съдове. И не се задържаха задълго тук - бързаха
да вземат косата и да редят откос след откос. На тръгване се
обърнах, за да погледна още веднъж този чудесен извор, който бил
наречен Бисерен извор от известния български учен Йордан Заха­

риев, родом от Босилеград. През 1910 г. той минал през хубвата
планина Валози, която се издига между горнолисинското землище,
което остава на изток, ръжанското на север, плочкото и мусулско-
то на запад и долнолюбатското на к>г. Изкачиш ли върха, виждаш
като на длан едно голямо пространство - цялата западна и север­

на част на Босилеградско. По планината няма никаква гора, дори
нито едно дърво. Има само две „безкрайни“ ливади, от които една­

та е наша, долнолюбатска, и заема цялото южно изложение на
планината.

Цял ден косихме с всички сили. Всеки се надпреварва с всеки.
Слънцето пече, а от лицето и гърба пот тече. След пладне обаче
като изневиделица над Валози се струпаха тъмни облаци. От Вес­
на кобила плъзна гъста мъгла, която толкова забули нашата пла­

нина, че не се виждаха и най-близките косчи. Всички се втурнахме
към багажа си, за да си облечем фанели и други топли дрехи. Наско­

ро започнаха да ни „цапкат“ първите дъждовни капки. Косачите
взимаха своя багаж, довикваха се и се събираха на групи, за да не се
загуби някой в гъстата мъгла. Цялата косачка армия се насочи
към седловината над махала Бързаци, защото тям бяха бързачки-
те плевни и кошари и единствено там можеше да се намери убежи­

ще от личбата, която се стовари върху планината. Баща ми ме
изпрати да нощувам при неговите чичовци Христо и Арсо в Бърза-
ци. Те ме приеха любезно и веднага ме попитаха защо и баща ми е

333