Page 335 - dolna_ljubata
P. 335
ка и твърда трева, която се коси не само с муравет, но и със сила
мъжка. Наскоро всичко утихна. Ясното небе се беше изсипало с без
брой звезди, а гордият Месечко спокойно плуваше над планината.
Рано сутринта се пробудих и потърсих чергата да се покрия,
понеже лъхаше студен ветрец от върха на планината. Отново
съм заспал. Събуди ме провикването на косачите. Когато станах,
видях, че баща ми вече е изкарал няколко откоса. Веднага ме пра-
ти на извора да се измия и да донеса вода в дървения букол, за да
имаме през деня. Тогава за пръв път отидох до прочутия Бисерен
извор, който тутакси ме омая с приказната си красота. Водата
блика от 12 дупки в голямата скала и е толкова студена, че човек
не може да държи ръка в нея повече от двадесетина секунди! Надо
лу от скалата се събира количество вода, достатъчно да покара
воденииа! Под този извор в далечното минало била открита мина
за олово и бакър.
Край Бисерен извор имаше доста водари, които се миеха и на
ливаха вода в разни съдове. И не се задържаха задълго тук - бързаха
да вземат косата и да редят откос след откос. На тръгване се
обърнах, за да погледна още веднъж този чудесен извор, който бил
наречен Бисерен извор от известния български учен Йордан Заха
риев, родом от Босилеград. През 1910 г. той минал през хубвата
планина Валози, която се издига между горнолисинското землище,
което остава на изток, ръжанското на север, плочкото и мусулско-
то на запад и долнолюбатското на к>г. Изкачиш ли върха, виждаш
като на длан едно голямо пространство - цялата западна и север
на част на Босилеградско. По планината няма никаква гора, дори
нито едно дърво. Има само две „безкрайни“ ливади, от които една
та е наша, долнолюбатска, и заема цялото южно изложение на
планината.
Цял ден косихме с всички сили. Всеки се надпреварва с всеки.
Слънцето пече, а от лицето и гърба пот тече. След пладне обаче
като изневиделица над Валози се струпаха тъмни облаци. От Вес
на кобила плъзна гъста мъгла, която толкова забули нашата пла
нина, че не се виждаха и най-близките косчи. Всички се втурнахме
към багажа си, за да си облечем фанели и други топли дрехи. Наско
ро започнаха да ни „цапкат“ първите дъждовни капки. Косачите
взимаха своя багаж, довикваха се и се събираха на групи, за да не се
загуби някой в гъстата мъгла. Цялата косачка армия се насочи
към седловината над махала Бързаци, защото тям бяха бързачки-
те плевни и кошари и единствено там можеше да се намери убежи
ще от личбата, която се стовари върху планината. Баща ми ме
изпрати да нощувам при неговите чичовци Христо и Арсо в Бърза-
ци. Те ме приеха любезно и веднага ме попитаха защо и баща ми е
333

