Page 334 - dolna_ljubata
P. 334

но участваха по 15 се­
                мейства. На Илинден
                с коса на рамо и шаре-
                                                                №                                    ШВИ&
                на торба на гърба                  ФЩ             1* и.
                (пълна с ядене, а през р I                         *л«.
                нея прехвърлена черга ; *                                          •„*! Ц':
                                                           ». V ?> •. ;                              т
                за покривка през нощ-
                                                                                          ЕЖ
                та) косачите от всич- I* ^
                                                     КТЧййГ ? ■
                ки махали, от които                               *• V ' 4        Уг
                някои на коне, пъту-                                                  Г. УЛ»^7 -ХЛЛ
                ваха към голямата ^11                               К'.!            >'? ;
                                                          &- Зг                    ,.~Ьк
                ливада в южното из­
                ложение на планината. Дълъг път, защото от центъра на селото
                до Валози пеша се пътува около 3 часа.
                     С баща ми и съседите тръгнахме към планината след обед. Ко­
                нят беше натоварен съглам, а косите вързани около косилото. От
                 всички страни прииждаха селяни. Никога не бях виждал толкова
                мъже от селото, тръгнали за една и съща работа. Планината по­
                черня. Всеки знаеше в кой дял е неговата част, заедно с тези на съ­
                 седите от махалата. Веднага почнаха да размерват с косилата
                широчината на дяловете, а дължината им беше от върха на пла­
                нината до подножието й, където се стесняваха нейните поли.
                 След като поставиха междите, хвърлиха жребий, за да определят
                кой коя част ще коси. Без гюрултия се завърши и тази работа. За
                справедливата подялба и за успех 6 предстоящата коситба коса­
                чите извадиха от торбите си шишетата с ракия, прекръстиха
                се, благословиха, пийнаха и завързаха разговори за сенодобива и
                много други селски теми и проблеми. Ракията повишаваше нас­
                троението им, разговорите ставаха все по-весели и шумни, раз­
                казваха се весели случки, заради които избухваше грохотен смях.
                После пееха песни и разказваха всякакви приказки, понеже в едно­
                родната компания без жени мъжете се отпускат до крайни преде­
                ли. Някои започнаха да задават гатанки, а другите се мъчеха да
                ги отгатнат, смущавани от подхвърлени неточни отговори, соле­
                ни и несолени шеги. Ето няколко гатанки: „Син вир дъно няма“
                (Небето). „Сираче, котаче - у скут седи, та плаче“ (Гайда). „Дълъг,
                дълъг Тодор на глава прокапва“ (Комин). Седях между моите съсе-
               ляни и     6 захлас ги слушах. Горе на небето месецът отдавна беше
               излезнал, а на мен ми се струваше като че ли е спрял и слуша весе-
               лата     компания. Много шеги, приказки и гатанки запомних тази
               вечер. Към полунощ все повече косачи заспиваха, легнали върху
               гъстата       планинска трева. Утре трябва да се коси, а коситбата 6
               планината е много тежка работа, защото тревата е типец - нис-


             332
   329   330   331   332   333   334   335   336   337   338   339