Page 355 - dolna_ljubata
P. 355

шака, че да заплаче. Коаато детето заплаче, тя го дарява с бяла
              ризичка, чорапи и други подаръци. Преди да прекрачи прага невес-
              тата    получава от свекървата масло, с което трябва да намаже на

              три места горния праг. Сетне свекървата простира бяло платно
              от вратата до стаята, в която влизат младите. Но преди да
              влезнат, свекървата дава на невестата 2 сомуна хляб, които тя
              слага под мишниците си, а 6 ръцете взима две бутилки вино. Кога-
              то  прекрачват прага, свекървата казва и на двамата да гледат
              високо. Вървят по платното и влизат в младоженската стая.
                                                             Разказала Славка Андонова Манасиева


                  Облекло и тържествени носии

                  Старата женска празнична носия в Дол­

              на Любата е била разнообразна и красива.
              Състояла се е от шамия (яшмак), дълга риза
              (кошуля), сая, елек, гръдник, пояс, скутаче
              (вута), чорапи и кондури или опинци.
                  Кошулята е най-долната женска дреха.

             Тя е шита най-често от кълчищно, рядко от
              памучно платно. Полите й са били украсени
             по ръба с дантели, изплетени от домакиня­
             та, за да се виждат под саята, която е мал­

             ко по-къса. Дантели е имало и на ръкавите
             на ризата.
                  Саята в миналото, пък и до днешни дни е
             най-красивата женска дреха не само в наше­
             то село, но и в целия Босилеградски край.
             Шита е от вълнен, четворно тъчен и валян плат. Отпред е изця­

             ло отворена, двете предници не се съединяват, затова жените ви­
             наги носят престилка (скутачка, вута). Саята се закопчава с коп­
             чета, за да е стегната и да придава стройност. Ръкавите с до лак­
             тите. Украсява се с разноцветни гайтани, ширити, везове от сре­
             бърни нишки, от коприна и златножълта сърма, поставени върху
             ръкавите, край гръдника, яката и на полите. Жълтият или сре­
             бърен копринен конец и сърмата, с които се прави украсата на сая­
             та, се нарича бикме. На гърдите се поставя цветен копринен
             гръдник. През лятото се носели бели или тъмнозелени саи. Бели­
             те саи не са шити още от последните години на турското роб­
             ство.
                  Върху саята се облича елек (елече). Предницата му е ушита от
             чоя (сукно) и хубаво извезена със сърма. Елечето е отворено и се за­
             копчава със скопци. Отпред се слага скутаче, чиито тракла се



                                                                                                         353
   350   351   352   353   354   355   356   357   358   359   360