Page 356 - dolna_ljubata
P. 356

връзваш през половината. Дълго е колкото полите на кошулята и
                широко до 40 см. Преобладава червеният цвят. В скутчето са
                вплетени сърмени бели и жълти нишки. През половината, върху
                саята и скутачето, е опасван пояс, дълъг 5 - 6 м и широк до 15 см.
                Тъчен е от домашна, разноцветно обагрена вълнена прежда, а на
                края украсен със сребърни нишки. Жените покривали главите си с
                бяла памучна забрадка, наричана яшмак. За момите са купувани
                разноиветни (копринени) забрадки, наричани шамии. Косата е
                сплитана назад 6 две сплитки (коцалье), които при някои моми
                стигали до пояса.
                    Мъжете лете носели кълчищна риза (кошуля), дълга до колене,
                с широка яка без копчета. На краката обличали много тесни бе-
                невреци, ушити от домашен бял шаек. Под беневреците не носели
                долни гащи. Върху ризата обличали елек - нещо като жилетка.
                Летният елек бил от кълчищно платно, но боядисано. Когато на
                вълнения елек се турели ръкави, получавала се нова дреха - анте-
                рия. През кръста опасвали широк вълнен пояс, дълъг по 3 - 4 мет­
                ра. Върху пояса запасвали кожен ремък или силяв. Зиме отгоре об­
                личали кълчищно или вълнено облекло. Жените и момите са прели
                вълната и кълчищата зимно време на седенки, на които понякога
                присъствали и мъжете и ергените. С песен, шеги, хора на кавал,
                кемене или гайда и с ракия и мезе от картофи или туршия такива
                седенки накрая се превръидали във веселби и продължавали до къс­
                но след полунощ.
                     В делничните дни и жените, и мъжете носели по-прости дре­
                хи. Чорапите били плетени от дебела вълнена прежда, мъжките
                били по-кратки (под колена), а женските по-дълги (над колена).
                Притягни са с подвежки. Върху чорапите обували опинци (църву­
                ли) от свинска или говежда кожа, предварително добре осушена и с
                остригани косми. Те са били домашна изработка по мерката на
                краката. През зимата в цървулите слагали навуша от грубо въл­
                нено бало. Вечерно време опинците, навущата и чорапите са сла­
                гани край огнтцето да се сушат. Малко са били селяните, които
               на големите християнски празници или на семейните тържества
               (сватби, кръщенета и др.) носели иревйе или кондури. Тези обувки
               са правени по поръчка, правили са ги обущарите 6 града. Горните
               дрехи, кожусите и шапките шиел селският терзия, а ванелите и
               останалите части на делничната премена били дело на домакин-
               ките.










             354
   351   352   353   354   355   356   357   358   359   360   361