Page 350 - dolna_ljubata
P. 350

радваш се, играят око­
               ло хорото, смеят се...
                    Неделя, 12 юли. Го- “                                 •зг*
                                                                             г                1
                рещ слънчев ден в Дол- г                                                       1
                                                                                    /-
                на Любата. С моите Я
                съселяни седя в тър- Ц                           I      г*ГГ\
                                                                      '
                                                                     . I*  Ш        1*9
                жествената зала в Ь                            ■ •
                                                                          ПИ Ч* $
                Дома на учениците, и
                Докладвам пред мои- I
                те долнолюбатани за Б                         ■
                                                                                            с ~
                селото ни, за негова- ж
                та история - от тур­
                                                Главната улица на Д. Любата на Петровден 2007 г.
                ско време до днешни
                дни, за войните, за ге­
                роизма на съселяните ни, които не се върнали от фронтовете, да­
                вайки живота си за свободата на Отечеството, за тежкото поло­
                жение между двете световни войни, за училището, черквата, об­
                щинското управление, за учените и значими наши хора, за долно-
                любатската интелигенция, която се е пръснала навсякъде, за
                старите ни съселяни, които с радост посрещнаха своите чеда,
                дошли тук, където са им корените, бащините огнища и домове...
                „Младите се разсеяха, но никой никакво добро не направи за своето
                село“, направи забележка един от по-старите долнолюбатани.
                „От година на година все повече западаме, селото се изпразни, ос­
                тана без народ. Младите отидоха, останахме само стари и изне­
                мощели, некадърни за полска работа. Махалите са празни, нивите
                са неизорани, ливадите неокосени, от година на година все по-теж­
                ко се живее. Училището остана без деца, черквата без свещеник,
                не се отваря на празниците и вярващите нямат възможност да се
                черкуват. За предложението в бъдеще на всеки Петровден да има
                свиждане, среща и събор в нашето село всички долнолюбатани ви
                дават пълна поддръжка“, приключи землякът, навършил вече
                осем десетилетия. Всички до един се съглсиха с него и така бе нап­
               равен договор всяка година да има петровденски събор. Всичко сни­
               ма камера. Радват се децата, младежта, възрастните. В двора се
               изпълнява програма, подготвена от Културния център в Боси-
               легрд. Започва приятелски футболен мач с отбора на Горна Люба­
               та. Шахматистите водят „страшни“ битки на черно-белите по-
               лета.    В ливадите край реката, под тополовите и върбови сенки
               насядали съборяни. Край пътя от едната страна насядали жени, а
               от другата паркирани безброй коли. Кръчмите са пълни с народ. И
               в кръчмарските палатки няма свободни места. Частните мага­
               зини са напълнени със стоки, а хора се тълпят да си купят какво-


             348
   345   346   347   348   349   350   351   352   353   354   355