Page 352 - dolna_ljubata

Домашни служби

Службата е обред с трапеза, за която задължително се меси
позача, наречена колач. Меси се от най-хубавото брашно, което
предварително се пресее през копринено (свилено) сито. Домакиня­
та се старае колачът да бъде омесен хубаво и да бъде изпечен доб­
ре. Козато трябва да започне службата, всички службари заста­
ват прави и свалят шапките си, а домакинът запалва свещ, коя­

то забожда в средата на колача. Всички се кръстят и се молят на
Господа и на светеиа, в чиято чест се служи, а след това домаки­

нът три пъти кади софрата с кандило, в което има жар и тамян.
Службарите „взимат“ от дима да се накадят и се кръстят. След
това домакинята взима кандилото и кади останалите помеще­

ния 6 къщата, за да изпъди дявола от нея. Домакинът на къщата
(службата) премества свещта на друза позача, взима колача и зо
предава на близък роднина или друг службар, обикновено стар чо­

век, който става „поп“. Той се кръсти и иелува колача, а сетне зо
подава надясно да го иелунат и останалите службари. Взима нож и
зо прерязва на кръст, като същевременно благославя: „Айде, ние
колач да режеме, Господ да дава на овая къща (на домачинъете)
здравйе, късмет, напредък, берикет на ниви, ливади и градини, да
вирее стока, да има женитби и сватби, да се раждат деиа, да има
кръщенета и побойници, и све друго що е арно да дава Господ.“ А
службарите добавят в един злас: „Амин, Боже, дай!“ Козато „по­
път“ пререже колача, държи зо наклонен на лявата ръка, а домаки­
нът подлага шепи (кривачи), за да улови виното, ракията или
пшенииата, която се сипва помалко по направения с ножа кръст и
накрая му се придава, като му се досипва в кривачата. По-ната-
тък колачът се кърши най-напред на два дела (кършат зо „попът“
и един службар), а сетне на четири дела (първите двама и още два­
ма службари), като при това кръстосат ръцете си. Козато раз-
кършат колача, четиримата вдигат парчетата високо над гла­
вите си и благославят: „До небето раснало, до земята се кланяло!“
(мислейки за житото). Подир това домакинът пълни чаша с ра­
кия и я подава на „попа“, той се кръсти и благославя, пийва, а оста­
налото количество плисва по тавана, говорейки: „Цъвти, куйкйо,
веселете се домачинъе, рипайте кшци, ярии, пилци, овнетия, кон-
четия дечурлия... Да е честита служба за мнозо години!“ Чак то-
зава службарите сядат, а някой от домашните минава с чиния,
пълна с пшеница (някои служби се карат без пшеница), службари-
те взимат по няколко зърна, „претакат“ зи от едната в другата
шепа и благославят: „Колко зърна, толко стоза до гумно!“ (или, от-

350