Page 374 - dolna_ljubata

Заросил ми ситен дъзкдеи,
Заросил ми ситен дъждец,
ой додо, ой додоле,
да пороси равно поле,

ой додо, ой додоле,
да роди жито и пченица,
ой додо, ой додоле,
да омесим погачица,
ой додо, ой додоле,
да раним ситни дечица,
ой додо, ой додоле!

Кръсти носим
Кръсти носим, Бога молим,
Господе помилуй, Господе помилуй!
Да зароси ситна роса,
Господе помилуй, Господе помилуй!
Да се роди златно жито,
Господе помилуй, Господе помилуй!
От два класа три шиника,
Господе помилуй, Господе помилуй!

След хорото домакинята, пред чиято къща играели додулици-
те, росила бода и дарявала момичетата с брашно и дребни пари.
След това ситото с даденото брашно се търкаляло по пътя и ако
се заклопи (падне на отворената страна), ще има дъжд, ако ли зас­

тане с дъното върху земята, няма да има валежи. То най-често се
заклопвало, защото обръчът бил откъм страната на платното и
хората се радвали, че ще вали дъжд.

Против градушка

Козато се зададе тъмен облак откъм зората или балкана над
нивите, или пък започне да вали силен дъжд с градушка и гръмоте­
вица, домакинята взима запазената свещ от Бъдни вечер, запал­
ва я и я прикрепва на триножно столче, което изнася навън и гово­

ри на облака: „Облаче, облаче, иди тамо далеко, къде нема нищо!
Ормане, Германе, иди далеко, далеко, къде са само камъни и карпи!“
Тя стои пред къщата със запалената свещ, кръсти се и се моли Бо­

гу да запази полето от силната градушка, която може да унищожи
житата и овощията и да нанесе големи щети на селяните. Сетне
оставя свещта и изнася пред къщата празни съдове (котлове) и ги
поклапа, обръща брадвата със сечивото нагоре, за да отмине
по-далеч градоносният облак. Мъжете гърмели с путки в облака,
така че той да се разкара и да се предотврати опасното бедствие.

372