Page 376 - dolna_ljubata
P. 376

житейски път, дължината на живота и начина на смъртта му.
               Жените с голяма сериозност и загриженост вярвали, че суденици-
               те идват около полунощ, за да предопределят съдбата на рожби­
               те им.
                    Затова, когато някой загине или доживее голямо бедствие в
               живота си, суеверните хора казват, че „такава му била съдбата
                (писаницата)“ или „така му било съдено“. И добавят, че „от съдба­
               та не може да се избяга“. А когато някой човек е щастлив в живо­
               та си и всичко му върви напред (напредица), хората казват: „Ро­
                дил се, когато Бог вечерял!“
                    Защита от уроки (роченъе)

                    Съществувало е вярване при долнолюбатани, че има жени и
                мъже, които имат зли очи и когато видят хубав мъж или жена, ху­
                бави волове и крави, обезателно им се случи нещо неприятно. В се­
               мейството избухва несъгласие, дори и караници, воловете се бо­
                дат, кравите се ритат, не дават мляко или намалява количес­
               твото на тяхното мляко.
                    За да се спасят от уроки и лоши очи, селяните са поставяли на
               челата на хубавите коне, волове, крави или овце цветя, сплетени
                с червена прежда, с червен конец са опасвали гривата или опашка­
               та на добичето, а на музните крави завързвали близо до вимето
                им звънче или някакво украшение, което да привлече погледа на
                злобните очи и по този начин да защити животоните от уроки.
                    Баянки

                    Когато човек е сполетян от някакво нещастие, бедствие или
                друго зло, той отправя своите мисли и молби към надприродните
                сили, търсейки спасение. Различни са начините за умилостивява-
               не на тези сили: молитви, баянки, вражукане, правене на магии и
               пр. В Долна Лкбата някои от тези суеверия са се запазили до наши
               дни.
                    Липса на лекари, болници и медицински знания от една страна,
               и неграмотност, недостатъчно образование и ниско културно ни­
               во, от друга - това са предпоставките, върху които се е развило
               това явление. В селото е имало жени, които са се провъзгласявали
               за баячки, вражалици, лечителки, прорицателки и магйоснички.
               Най-често това са били стари жени, които предавали „знайки“ на
               свои дъщери, снахи, роднини и приятелки. Те им оставяли завет
               да не казват „знайките“ никога и никому, защото, ако ги кажат,
              ще загубят спосбността си да баят, лечат или предсказват.
                   През XX век известни вражалици, баячки и прорицателки в се-
              лото    бяха: Катинка Йованчова от махала Гнилище, Евга Митева
              от   махала Мишинци, Параскева Соколова от махала Топузовци,


            374
   371   372   373   374   375   376   377   378   379   380   381