Page 379 - dolna_ljubata

Долнолюбашски легенди и предания

Събудил се с конска глава 6 ръцете си

До неотдавна животновъдите от нашите краища поддържаха
практиката на нашении от миналите времена - през лятото да
спят в овчарски колиби край еареците, а през зимата в търлите
(малки кошари за овце, изграждани в комплекси от ливади, в които
накосеното сено се съхранява в стогове). В по-далечното минало
това е било необходимо, понеже е съществувала опасност стадото
да бъде нападнато от глутници вълци, а допреди години тази
практика е поддържана по традиция. Легендата, която ни разка­
за Параскева Соколова от Долна Любата, говори за „действител­

но“ приключение на един нашенец, нощувал в овчарска колиба край
своя егрек.
„Един нашинец свака вечер спал у колибата на егреко високо
под планин. Една ноч, ту како насън, ту како наяве, у колибата му
дошли троица, ту како обикновени човеци, ту како дяволйе, и го
викали да иде на некаква свадба. Он не искал да иде, ама они го оса-
нотили и он како у бунило пошъл. Ишли, ишли и дошли до некаква
карпа, у коя имало голема пещера, у коя не могло никако да се улез-
не. Но тия троица, що ишли с него били дяволйе, та им не било
тешко да улезнат у нея, а с ни пренели и наигинецо. Ка улезли у пе­

щерата, чули како свири музика, имало голема глъчка и веселбия.
Ка пристигнали у широката част на пещерата, видели голема дя­

волска свадба. Невестата била некоя украднена наигинка, а младо-
женята - грозан млад дявол. Домачино на свадбата поканъил три­
те дявола и нашинецо да седнат у соврата, но рекъл дека после чо­

веко че биде убиен. Нашинецо се млого уплашил, но немал накъде и
седнал у соврата. По едно време по соврата пошла наздравица -
конска глава, пуна с рекьия. Ка наздравицата дошла до нашинецо,
он по нашенскьи обичай станал и преди да пивне, манал, та се
прекръстил. Но нели дяволите най-млого се плашат от кръст,
щом нашинецо се прекръстил, они се разбегали, от свадбата нищо
не останало, а нашинецо останал сам и съсем се расънил, ка оно - у
руцете държал конска глава! Кага излезнал из пещерата, видел де­
ка се намира у една голема карпа у непознато место. Едва се из-
мъкнал от карпата и с прашуванье на овчаре стигнал дома.“

(Бележка: Това бич Петър Топузов, деда на Сокол Стаменов Петров н на
Рангел Цветанов Петров от козодолската махала Топузовии така беше
казала баба Параскева).

377