Page 52 - dolna_ljubata
P. 52
През 1833 з. сърбите зазраббат Тимошко с град Зайчар и други
населени места.
В Руско-турската освободителна война 1877-78 г. се включва и
Сърбия. Под натиска на руската армия на главните фронтове
туриите оказват слаба съпротива в западните български покрай
нини, а сръбската войска се възползва от новонастаналите обсто
ятелства и превзема един след друг градовете Ниш, Бела паланка
и Пирот. След войната Сърбия започва да осъществява своите
териториални претенции и завзема Нишка област и Поморавие-
то. Още по-добре са задоволени нейните аспирации на Берлинския
конгрес през лятото на 1878 г., който й дава възможност да прев
земе останалата част от Поморавието с гр. Враня, както и гр.
Пирот. Неправдата е още по-голяма при определянето на самата
гранииа между България и Сърбия, която е прокарана много по-на
вътре в българска територия.
След влизането на Сърбия в Руско-турската война руското ко
мандване изадава заповед на Симо Соколов да вдигне въстание в
западните български краища. През 1877 г. избухва Трънското въс
тание. Въстаниците разбиват един турски отряд от 800 души и
преследват остатъците от него до гр. Сурдулица. След сражение
то се вдига цялото население на Босилеградското Краище и про
гонва турците. В две колони въстаниците се отправят към Кюс
тендил, като едната се движи през Босилеградско и установява
военно-революционна власт.
Мирният живот на страната и Босилеградско е прекъснат от
сръбското нападение на България 1885 г. Следва сръбски удар на
изток - на Кюстендил, а предходно на Изворска околия. Обстанов
ката е тежка. Релефът е планински, пресечен от дълбоки долини.
Почти няма пътища. Населението е бедно, но родолюбиво и вър
ши трескави подготовки за съпротива. Започват първите прес
трелки в Божица. Положението става критично. Българската
войска концентрира сили на „турската“ граница за отблъскване
на евентуално сръбско нападение в района на Босилеградско. За
почват сериозни сблъсъци в района на Божица. Сръбските сили се
преместват на североизток. На 11 ноември започват стрелби на
Вильо коло, а на 5 и 7 ноември сърбите завземат Горна Любата и
Долна Любата и се устремяват към Горна Лисина. На 12 ноември
неприятелят е прогонен от Любата. Следва примирие, което сър
бите използват за нови нападения. Сраженията продължават
към с. Плоча, Ново село и Стрешер, където се укрепват опълчен
ците. На 19 февруари 1886 г. е подписан Букурещкият мирен дого
вор, който възстановява предвоенното статукво между България
и Сърбия.
50

