Page 49 - dolna_ljubata

езиковата граница на изток от София. Сръбската постановка се
поддържа и от Воислав Радованович, който разглежда Босцдеград-
ско, следователно и Долна Лк>бата, като стара сръбска гранична
област.
Всички учени и пътешественици, които са се занимавали с
проблемите на Балканите от миналото, включително и отделни
добросъвестни сърби, поставят езиковата граница между Бълга­
рия и Сърбия, а с това и географската и етнодемографска грани­
ца, малко на запад от Ниш, оттам към изворите на река Българ­
ска Морава, Скопска Черна гора, Шар планина, Кораб и т. н. Всич­

ки по-известни слависти от времето на Вук Караджич и по-сетне
разглеждат българския език като различен от сръбския и по зву­

кове, и по ударение, и по форма, и по словонаредба, и по речникови
особености. Въз основа на всичко казано произлиза, че Кюстендил­

ското Краище, а 6 негови рамки и Босилеградско, се включва не са-
мо 6 административните, но и в езиковите граници на българска­
та държава.

Демографска статистика

Първото преброяване на населението в Долна Любата е извър­

шено 1570 година, „казват“ турските тефтери. Тогава селото
имало 82 християнски семейства, принадлежало на Горно Краище,
нахия Серешник. Според списъка от 1576 год. село Долна Лубата
(така е записано) имало 80 домакинства с 572 жители българи и
плащало 6345 гроша военен данък. След Освобождението Долна
Любата е била община в Изворска околия, Кюстендилски окръг.
Според първото следосвобожденско преброяване на население­
то в България, извършено през 1880 година, долнолюбатските жи­

тели са били 778 души, всички българи по народност и християни
по вяра. Преброяването през 1895 г. показало, че населението 6
Долна Любата е нараснало чак на 2137 души, но вече през 1900 г.
жителите са 975. Десет години по-късно в селото живеели 1094 ду­
ши. През 1901 година в Козлодуй са се преселили 10 долнолюбатски
семейства. От 1908 г. мнозина мъже са емигрирали 6 Америка, от
които някои са се върнали 6 началото на Балканската война, за да
помогнат на майка България да изгони окончателно поробителя
от българските етнически територии.
Не разполагам със статистически сведения за броя на жители-
те 6 с. Долна Любата 6 периода от 1910 до 1941 година. А именно в

този период, по-точно през 1920 г. нашето село е доживяло голяма
трагедия: заедно с целия Босилеградски край и други западни пок-

47