Page 49 - dolna_ljubata
P. 49

езиковата граница на изток от София. Сръбската постановка се
            поддържа и от Воислав Радованович, който разглежда Босцдеград-
            ско, следователно и Долна Лк>бата, като стара сръбска гранична
            област.
                Всички учени и пътешественици, които са се занимавали с
            проблемите на Балканите от миналото, включително и отделни
            добросъвестни сърби, поставят езиковата граница между Бълга­
            рия и Сърбия, а с това и географската и етнодемографска грани­
            ца, малко на запад от Ниш, оттам към изворите на река Българ­
            ска Морава, Скопска Черна гора, Шар планина, Кораб и т. н. Всич­

            ки по-известни слависти от времето на Вук Караджич и по-сетне
            разглеждат българския език като различен от сръбския и по зву­

            кове, и по ударение, и по форма, и по словонаредба, и по речникови
            особености. Въз основа на всичко казано произлиза, че Кюстендил­

            ското Краище, а 6 негови рамки и Босилеградско, се включва не са-
            мо  6 административните, но и в езиковите граници на българска­
            та държава.



                 Демографска статистика


                 Първото преброяване на населението в Долна Любата е извър­

            шено 1570 година, „казват“ турските тефтери. Тогава селото
            имало 82 християнски семейства, принадлежало на Горно Краище,
            нахия Серешник. Според списъка от 1576 год. село Долна Лубата
            (така е записано) имало 80 домакинства с 572 жители българи и
            плащало 6345 гроша военен данък. След Освобождението Долна
            Любата е била община в Изворска околия, Кюстендилски окръг.
                 Според първото следосвобожденско преброяване на население­
            то в България, извършено през 1880 година, долнолюбатските жи­

            тели са били 778 души, всички българи по народност и християни
            по вяра. Преброяването през 1895 г. показало, че населението 6
            Долна Любата е нараснало чак на 2137 души, но вече през 1900 г.
            жителите са 975. Десет години по-късно в селото живеели 1094 ду­
            ши. През 1901 година в Козлодуй са се преселили 10 долнолюбатски
            семейства. От 1908 г. мнозина мъже са емигрирали 6 Америка, от
            които някои са се върнали 6 началото на Балканската война, за да
            помогнат на майка България да изгони окончателно поробителя
            от българските етнически територии.
                 Не разполагам със статистически сведения за броя на жители-
            те   6 с. Долна Любата 6 периода от 1910 до 1941 година. А именно в

            този период, по-точно през 1920 г. нашето село е доживяло                            голяма
            трагедия: заедно с целия Босилеградски край и други западни пок-




                                                                                                         47
   44   45   46   47   48   49   50   51   52   53   54